Клиниката затваря врати през 1978 година и не съществува архив, който да покаже дали Бамбъро се е подложила на процедурата. Възможността обаче тя да е позволила на приятелка да използва нейното име е намекната от автора на „Какво се случи с Марго Бамбъро?“, който твърди, че ирландката и колежка като момиче зайче на Бамбъро, с която тя уж трябвало да се срещне в онази вечер, е имала основателни съображения да поддържа версията за пъба дори след смъртта на Бамбъро.
Клиника „Брайд Стрийт“ е само на няколко минути път пеша от сутеренния апартамент на Денис Крийд на „Ливърпул Роуд“. Следователно налице е вероятност Марго Бамбъро изобщо да не е имала намерение да ходи в пъба онази вечер, да е излъгала, за да защити себе си или друга жена, и може да е отвлечена не от улица в Клъркънуел, а недалече от дома на Крийд край Парадайс Парк.
– Ама... какво е това? – заекна, поразен, Страйк. – В моя екземпляр тази част я нямаше. Ти имаш допълнителни три параграфа!
– Така си и помислих, че не си прочел това – изрече, удовлетворена, Робин. – Твоята явно не е първо издание, а моята е. Виж тук – показа му последната страница на книгата, която Страйк още държеше. – Виждаш ли крайната бележка? „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ от К. Б. Оукдън, издадена през 1985 г.“ Само дето изобщо не е издадена – поясни Робин. – Била е унищожена. Авторът на „Демонът от Парадайс Парк“ трябва да е имал достъп до сигнален екземпляр. Доста се порових по въпроса – продължи Робин. – Всичко това се е случило преди епохата на интернет очевидно, но открих няколко споменавания онлайн в правни статии относно съдене за клевета и спиране на публикации. В общи линии Рой Фипс и Уна Кенеди съвместно завеждат иск срещу К. Б. Оукдън и печелят. Книгата на Оукдън е унищожена и се прави спешна препечатка на „Демонът от Парадайс Парк“ без оскърбителния пасаж.
– К. Б. Оукдън? – повтори Страйк. – Той да не е...?
– Синът на Дороти, секретарката в медицинската служба. Именно. Пълното му име е Карл Брайс Оукдън. Последният адрес, който имам за него, е в Уолтъмстоу, но се е преместил и още не съм успяла да го намеря.
Страйк препрочете редовете, отнасящи се до клиниката за аборти, после каза:
– Е, щом Фипс и Кенеди са успели по съдебен път да спрат публикуването, значи, са убедили съдия, че написаното е отчасти или изцяло лъжа.
– Ужасна тема, по която да лъжеш, нали? – промърмори Робин. – Не само твърди, че Марго е постъпила за аборт, ами намеква още, че Уна се е подложила на него и е прикривала къде е била Марго в онази вечер...
– Учуден съм, че неговите адвокати не са го спрели поначало – отбеляза Страйк.
– „Оукдън“ е малко издателство – посочи Робин. – И него издирих. Прекратило е съществуването си скоро след унищожаването на книгата. Може би не са имали адвокати.
– Толкова по-глупаво от тяхна страна – отсъди Страйк. – Но освен ако не са били някои самоубийци, няма как всичко това да е напълно изсмукано от пръстите. Авторът все е разполагал с нещо, на което да се опре. А този човек тук – той вдигна „Демонът от Парадайс Парк“ – е бил признат разследващ журналист. Не би теоретизирал, без да види доказателство.
– Можем ли да направим справка с него, или и той е...?
– Покойник е – отвърна Страйк и седя за момент замислен, после продължи: – Приемът в клиниката трябва да е бил записан на името на Марго. Въпросът е дали тя се е подложила на процедурата, или някой е използвал името ѝ без нейно знание. – Страйк препрочете първите редове на пасажа. – Не е посочена и дата на приема. „Малко преди изчезването ѝ“ си е увъртане. Ако записването на час е направено за деня, в който е изчезнала, авторът би го посочил. Би било сериозно разкритие и щеше да бъде разследвано от полицията. Докато „малко преди изчезването ѝ“ подлежи на широка интерпретация.
– Но какво съвпадение все пак, нали? – посочи Робин. – Да си уреди час в клиника толкова близо до дома на Крийд.
– Да – кимна Страйк, но след миг размисъл добави: – Не знам. Дали е толкова странно? Колко клиники за аборти е имало в Лондон през седемдесет и четвърта година?
Той върна книгата на Робин и продължи:
– Това може би обяснява защо Рой Фипс така се е изнервил, че дъщеря му е разговаряла с Уна Кенеди. Не е искал момичето тийнейджърка да узнае от нея, че майка ѝ вероятно е абортирала неин брат или сестра.
– И аз си го помислих – каза Робин. – Би било ужасно да чуе такова нещо. Особено като е преживяла повечето от живота си в чудене дали майка ѝ не е избягала от нея.
– Трябва да се помъчим да се сдобием с екземпляр от „Какво се случи с Марго Бамбъро?“ – отсече Страйк. – Сигурно съществуват копия, щом са пристъпили към отпечатване. Може да е раздал някои. Да речем, за критика и от този род.