Докато не постъпи в армията, където (по негов избор) никой не знаеше името и занятието на баща му, Страйк неизменно се чувстваше наблюдаван като лабораторен образец, преследван бе с въпроси, които при нормални условия биха били приемани като нахлуване в личното пространство, и се сблъскваше с неизречени предубеждения, коренящи се в завист и злоба.
Рокъби бе изискал тест за бащинство, преди да приеме, че Страйк е негов син. Когато тестът излязъл положителен, било постигнато финансово споразумение, което би трябвало да гарантира, че малкият му син вече никога няма да спи на мръсен дюшек в една стая с почти непознати му хора. Само че комбинацията от прахосничеството на майка му и постоянните ѝ разправии с представителите на Рокъби просто превърна живота на Страйк в редуващи се епизоди на изненадващо охолство и после пак на същия хаос и мизерия. Леда бе склонна да прави разточителни почерпки на децата си, докато в същото време те носеха омалели обувки, да предприема пътешествия до континентална Европа или до Америка, за да гледа концерти на любимите си групи, при което оставяше децата на Тед и Джоун, а тя наемаше коли с шофьор и отсядаше в най-скъпите хотели.
Още помнеше как лежеше в спалнята за гости в Корнуол с Луси, спяща до него на двойното легло, и слушаше как майка му и Джоун се карат на долния етаж, защото децата бяха пристигнали у леля си и чичо си посред зима без палта. Страйк на два пъти бе записван в частни училища, но и при двата случая Леда го изтегляше от там, преди да е изкарал повече от два срока, защото решаваше, че синът ѝ е възпитаван в погрешна ценностна система. Всеки месец парите на Рокъби се стопяваха заради раздадени на приятели и гаджета суми или защото бяха пръснати за щурави начинания – Страйк помнеше бижутериен бизнес, списание за изкуство и вегетариански ресторант, всички провалили се безславно, и дори не му се помисляше за комуната в Норфък, която бе най-лошото преживяване в периода му на подрастващ.
Накрая адвокатите на Рокъби (на които рокзвездата бе прехвърлил грижата за благосъстоянието на сина си) обвързаха издръжката по такъв начин, че Леда вече не можеше да пилее парите. Единствената разлика, която това внесе в ежедневието на вече тийнейджъра Страйк, беше, че щедрите почерпки спряха, тъй като Леда не желаеше харченето ѝ да бъде разглеждано под лупа по начина, предвиден при новото споразумение. Оттогава нататък издръжката започна кротко да се трупа в банкова сметка, а семейството караше на скромната финансова помощ от бащата на Луси.
Страйк се бе виждал с баща си само два пъти и имаше лоши спомени и от двете срещи. Рокъби от своя страна никога не бе попитал защо парите на Страйк си седят непохарчени. Той отдавна беше изгнаник от страната си с цел избягване на данъци, имаше задълженията си като фронтмен на група, грижи по поддръжката на няколко къщи, две бивши и една настояща съпруга, които да крепи доволни, пет законни и две незаконородени деца. Зачеването на Страйк бе плод на случайност, положителният тест за бащинство бе разбил втория брак на Рокъби, местопребиваването на момчето бе често неизвестно и по всички тези причини то бе много ниско в списъка с приоритети на баща си.
За Страйк модел за мъжко достойнство бе останал неговият чичо сред поредицата от любовници на майка му и под дългата сянка, хвърляна от биологичния му баща. Леда винаги бе обвинявала Тед, бивш военен полицай, за неестествения интерес на Страйк към армията и разследванията. Обгърната от синкавия дим на цигара с канабис, тя усилено се бе мъчила да откаже сина си от военна кариера, като му държеше лекции за позорната британска военна история, за неразривните връзки между империализма и капитализма, и безуспешно се бе опитвала да го убеди да учи китара или поне да си пусне дълга коса.
И все пак, при всички несгоди и болки, които бяха донесли обстоятелствата около раждането и отглеждането му, Страйк си даваше сметка, че тъкмо те му бяха дали начален старт към кариера в разследването. Рано бе научил как да се вписва в обстановката. От мига, в който осъзна, че не звучиш ли като всички останали, биваш наказван, започна да превключва изговора си между лондонски и корнуолски. Преди загубата на половин крак да започне да възпрепятства физическата му активност, беше много пластичен въпреки внушителните си размери и умееше да се движи и говори по начин, който го караше да изглежда по-дребен. Оценил бе също така предимствата на скриването на лична информация и редактирането на истории, които разправяш за себе си, за да не се заплетеш в представите на околните що за човек може да си. И най-важното от всичко – Страйк разви чувствителен радар за промени в поведението, бележещи внезапното осъзнаване, че той е син на знаменитост. Още откакто бе дете, се бе научил да разкрива похватите на манипулатори, ласкатели, лъжци, шмекери и лицемери.