Тези съмнителни дарби бяха най-доброто, дадено му от баща му, защото, като се изключеше издръжката, никога не бе получил от него нито картичка за рожден ден, нито подарък за Коледа. Чак когато кракът на Страйк бе откъснат в Афганистан, Рокъби прати на Страйк написано на ръка писмо. Когато го получи, Страйк помоли Шарлот, седяща до болничното му легло, да го хвърли в кошчето за боклук.
Тъй като Страйк сам по себе си се бе превърнал в интересна фигура за медиите, Рокъби бе направил още няколко плахи опита да се сближи с непознатия си син, та чак стигна дотам да заяви в неотдавнашни интервюта, че двамата поддържат добри отношения. Няколко от приятелите на Страйк му бяха пратили линкове към онлайн интервюта с Рокъби, в които той бе говорил с гордост за него. Детективът изтри съобщенията без никаква реакция.
Противно на волята си, Страйк изпитваше привързаност към Ал, онзи му полубрат, който напоследък Рокъби използваше като свой емисар. Упоритата настойчивост на Ал бе довела до поддържане на отношения помежду им въпреки също тъй упоритата съпротива на по-големия брат в началото. Ал очевидно се възхищаваше на независимостта и самостоятелността на Страйк, качества, които той бе развил у себе си, тъй като не бе имал друг изход. Но ето че Ал демонстрираше антагонистична заинатеност да тласка Страйк към празнуване на юбилей, който не означаваше нищо за него, освен че бе поредното припомняне колко по-важна бе била винаги групата за Рокъби от извънбрачния му син. Детективът се ядосваше на похабеното време в събота сутринта да измисли отговор на последното съобщение на Ал по темата. Накрая предпочете лаконичност пред това да изрежда аргументи.
Не съм си променил решението, но не храня лоши чувства или огорчение. Надявам се всичко да мине добре и хайде да пием по бира следващия път, като си в града.
След като се погрижи за този дразнещ въпрос от личен характер, Страйк си приготви сандвич, облече чиста риза върху тениската си, извади от досието „Бамбъро“ страницата, където Бил Талбът бе написал криптираното си стенографско съобщение по системата на Питман, и подкара колата си към Уест Уикъм, където имаше среща с Грегъри Талбът, сина на покойния Бил.
Докато шофираше под редуващи се слънце и дъжд и пушеше, Страйк се пренастрои на служебна вълна, като обмисляше не само въпросите, които възнамеряваше да зададе на сина на полицая, но също и различните проблеми на агенцията, възникнали след връщането му. Някои въпроси, изискващи персоналното му внимание, бяха повдигнати от Баркли предишния ден. Шотландецът, когото Страйк нареждаше като най-добрия си разследващ след Робин, се бе изказал с типичната си прямота по темата за танцьора от Уест Енд, за когото трябваше да изнамерят компрометиращи факти.
– Няма да открием нищо за него, Страйк. Ако чука друга мацка, тя трябва да живее в шибания му гардероб. Ясно ми е, че е с тази жена, за да ѝ източва кредитната карта, но е твърде умен, та да се лиши от благата си.
– Мисля, че си прав – отвърна Страйк, – но казах на клиента, че ще го проучваме три месеца, така че продължаваме. Как се разбираш с Пат? – попита.
Надяваше се и друг някой да намира новата секретарка за много дразнеща, но бе разочарован.
– Чудесна е. Вярно, звучи като докер с бронхит, но я бива в работата. Само че, ако си говорим за новонаети...
Баркли погледна шефа си с големите си сини очи изпод гъсти вежди.
– Слушам те – подкани го Страйк. – Морис не си върши достатъчно съвестно задълженията ли?
– Не бих го казал точно така. – Мъжът от Глазгоу почеса преждевременно прошарената си глава. – Робин не ти ли е споменавала нещо все още?
– Проблем ли има между тях? – попита Страйк, вече по-остро.
– Не точно проблем – изрече бавно Баркли, – но не му е драго да приема нареждания от нея. Показва го много ясно зад гърба ѝ.
– Това ще трябва да се промени. Ще говоря с него.
– И има негови си идеи за случая с Хитреца.
– Не думай – промърмори Страйк.
– Още си мисли, че може да постигне нещо със секретарката. Робин му каза, че е време да я остави на мира и Хъчинс да поеме нататък. Открила е...
– Че Хитреца е член на стрелковия клуб „Хендън“, да, тя ми прати имейл. Иска Хъчинс да иде там и да се помъчи да се сприятели с него. Находчив план. Доколкото го познаваме, Хитреца се има за голям мачо.