– Исках да ви попитам за нещо. Мисля, че това е почеркът на баща ви, така ли е?
– Откъде го имате? – попита Грегъри и взе предпазливо листа.
– От полицейското досие. В превод пише: „И това е последният от тях, дванайсетият, и кръгът ще бъде затворен, като се намери десетият“, тук има непозната дума... „Бафомет. Препиши в Книгата на истината“ – каза Страйк. – Чудех се дали това означава нещо за вас.
В този момент от горе се раздаде особено силно изтропване. Със забързано извинение Грегъри остави листа върху подноса и излезе от стаята. Страйк го чу да се качва по стълбите и после да мъмри децата. Оказа се, че една от близначките бе прекатурила скрин. Извисиха се сопранови гласчета, изричащи контраобвинения.
През тюлените завеси Страйк видя пред къщата да спира старо волво. От него излезе пълничка брюнетка на средна възраст с тъмносин шлифер, последвана от две момчета, на четиринайсет-петнайсет години. Жената отиде до багажника на колата и извади два спортни сака и пликове с покупки от „Алди“. Момчетата, вече потътрили се към къщата, бяха повикани обратно да ѝ помогнат. Грегъри се върна при вратата на дневната точно когато жена му се появи в антрето. Едно от момчетата тийнейджъри се шмугна покрай Грегъри и зяпна Страйк с изумлението, с което се разглежда избягало от зоологическата градина животно.
– Здравей – каза му Страйк.
Момчето погледна с недоумение към Грегъри.
– Кой е той? – попита и посочи с пръст.
Второто момче цъфна до първото и измери Страйк със същата смесица от смайване и подозрителност.
– Това е господин Страйк – каза им Грегъри.
Съпругата му пристъпи между тийнейджърите, побутна ги леко в посока навън и в същото време се усмихна на Страйк.
Грегъри затвори вратата зад себе си и се върна на креслото си. Изглежда, за малко бе забравил за какво бяха разговаряли със Страйк, преди да се качи горе, но погледът му попадна върху листа, изписан с почерка на баща му, изпъстрен с пентаграми и съдържащ криптираното стенографско съобщение.
– Знаете ли защо татко владееше стенография по метода на Питман? – попита той с насилена веселост. – Майка ми я изучавала в секретарския колеж, затова и той я усвоил, та да може да я изпитва. Беше добър съпруг, а също и добър баща – добави с известно предизвикателство.
– Така изглежда – кимна Страйк.
Отново настана пауза.
– Вижте – подхвана Грегъри, – по онова време не оповестиха подробностите за болестта на татко пред медиите. Той беше добър полицай и нямаше вина, че се е разболял. Майка ми още е жива. Ще бъде съсипана, ако всичко излезе наяве сега.
– Разбирам напълно...
– Всъщност не съм сигурен, че можете да разберете – прекъсна го Грегъри и леко се изчерви. Изглеждаше кротък и любезен човек и беше очевидно, че подобни категорични изявления му струват усилие. – Имаше лоши чувства, насочени към татко от страна на семействата на жертвите на Крийд, задето всичко провалил. Пращаха ни писма вкъщи, наричаха го позор за полицията. Накрая мама и татко бяха принудени да се преместят... От онова, което казахте по телефона, останах с впечатление, че се интересувате от теориите на баща ми, не от такива неща – посочи той към листа с пентаграмите.
– Силно се интересувам от теориите на баща ви – увери го Страйк. И като реши, че е уместно известно двуличие или поне леко отклоняване от фактите, детективът добави: – Повечето от онова, което баща ви е написал, звучи съвсем разумно. Задавал е правилните въпроси и е забелязал...
– Движещия се с висока скорост ван – бързо вметна Грегъри.
– Именно – потвърди Страйк.
– Била е дъждовна вечер, точно в такива са били похитени Вира Кени и Гейл Райтман.
– Точно така – кимна Страйк.
– Двете жени, които са се боричкали – продължи Грегъри. – Последният пациент, онази жена, която е приличала на мъж. Няма как да не признаете, като съчетаете всички детайли...
– Именно за това говоря – каза Страйк. – Може да е бил болен, но е разпознавал съществените улики. Исках само да разбера дали текстът, изписан със стенографски символи, означава нещо за вас.
Част от вълнението на Грегъри изчезна от изражението му.
– Не – отвърна той, – не означава нищо. Просто болестта му е говорела.
– Знаете ли – заговори бавно Страйк, – баща ви не е единственият, който е възприемал Крийд като сатанинско изчадие. Самото заглавие на най-добрата му биография...
– „Демонът от Парадайс Парк“.
– Именно. Крийд и Бафомет имат много общо – посочи Страйк.
В последвалата пауза чуха близначките да тичат надолу и шумно да разпитват приемната си майка дали е купила шоколадов мус.