Страйк издаде нечленоразделен звук, предназначен да изрази съгласие, че решението на семейство Талбът да разчистят тавана си е подсказано от покойния баща на Грегъри, а не от нуждата да се настанят две допълнителни деца.
– Вземете я – рязко изрече Грегъри, като протегна старата тетрадка.
На Страйк му се стори, че той изпитва облекчение да я предаде в притежание на друг човек.
– Оценявам доверието ви. Ако открия нещо тук, за което бихте могли да ми помогнете, съгласен ли сте да ви се обадя отново?
– Да, разбира се – отговори Грегъри. – Имате имейл адреса ми. Ще ви дам и номера на мобилния си телефон...
Пет минути по-късно Страйк стоеше в антрето и се ръкуваше за сбогуване с госпожа Талбът, готов да поеме обратно към офиса си.
– Радвам се, че се запознахме – каза тя. – Доволна съм, че той ви даде онова нещо. Знае ли човек...
И с тетрадката в ръка, Страйк се съгласи, че човек никога не знае.
18
Но ето че за Бритомарт удари час
угриженото си лице да замени със гневно,
тъгата да замести с възмущение.
В последно време Робин бе пожертвала много уикенди, за да покрие натоварването в агенцията, и по настояване на Страйк си взе почивни дни в следващите вторник и сряда. Предложението ѝ да иде в офиса, та да погледне тетрадката, която Грегъри Талбът бе дал на Страйк, както и да прегледа систематично последния кашон с документи от досието, с който никой от двама им не бе имал кога да се заеме, бе строго отхвърлено от старшия партньор. Страйк беше наясно, че тази година нямаше време Робин да вземе целия полагаем ѝ се отпуск, но бе твърдо решен тя да ползва поне част от него.
Но ако Страйк си въобразяваше, че Робин е извлякла някакво удоволствие от почивните си дни, лъжеше се. Прекара вторника в дейности като пране и пазаруване, а в сряда сутринта тръгна за два пъти отменяната среща с адвоката си.
Когато съобщи на родителите си новината, че с Матю се развеждат малко повече от година след сватбата, майка ѝ и баща ѝ настояваха тя да използва адвокат от Харогейт, който бе стар семеен приятел.
– Живея в Лондон. Откъде накъде ще използвам адвокатска фирма в Йоркшър?
Робин избра адвокатка, на име Джудит, наближаваща петдесет, защото хареса острото ѝ чувство за хумор, щръкналата прошарена коса и дебелите очила с черни рамки. Симпатията ѝ се бе постопила през изминалите дванайсет месеца. Трудно бе да запазиш топли чувства към човек, чиято работа бе да предава безкомпромисна и агресивна комуникация, идеща от адвоката на Матю. С времето Робин забеляза, че Джудит понякога забравя или помни погрешно информация, отнасяща се до развода. Самата Робин винаги внимаваше да оставя у своите клиенти впечатлението, че техните грижи са на първо място в ума ѝ по всяко време, и нямаше как да не се запита дали Джудит нямаше да е по-усърдна, ако имаше насреща си състоятелна жена.
Също като родителите на Робин, Джудит първоначално предположи, че този развод ще е бърз и лесен, въпрос на два подписа и ръкостискане. Бракът бе продължил само малко над година, нямаше деца, нито дори домашен любимец, дето да са предмет на спор. Родителите на Робин бяха стигнали дотам да си мислят как Матю, когото познаваха от дете, ще е толкова засрамен от изневярата си, че ще иска да компенсира Робин с щедрост и благоразумие при процедурата. Растящият гняв на майка ѝ срещу бившия зет вече караше Робин да се бои да позвъни у дома.
Офисът на „Стърлинг и Кобс“ беше на „Норт Енд Роуд“, на двайсет минути пеша от апартамента на Робин. Екипирана в дебело палто и с чадър в ръка, Робин реши да повърви дотам просто заради раздвижването, защото напоследък прекарваше протяжно дълго време, седнала в колата си пред дома на синоптика да дебне появата на Пощенската картичка, и последният път, когато бе вървяла цял един час, бе из залите на Националната портретна галерия. Въпросната обиколка се бе оказала безплодна с изключение на малък инцидент, който Робин остави без внимание, тъй като Страйк я бе научил да не се доверява на предчувствията, виждани от аматьорите в романтична светлина, а всъщност по неговите думи породени от лични предубеждения и пожелателно мислене.
Уморена, унила и наясно, че нищо, поднесено от Джудит, нямаше да повдигне духа ѝ, Робин тъкмо отминаваше пункт за залагания, когато мобилният ѝ телефон иззвъня. Отне ѝ по-дълго от обичайното да го извади, защото беше с ръкавици, и изрече с известна паника в отговор на непознатото повикване: