Внезапно го изпълни ярост, която шокира Страйк със силата си – ярост от името на малкото момче, готово да продаде душата си, за да получи картичка за рождения си ден от своя баща. Надраснал бе всякакво желание за контакт с Джони Рокъби, но още си спомняше острата болка в детството от постоянното и безмилостно отсъствие на баща си: когато в началното училище изработваха картички за Деня на бащата например или когато непознати възрастни го питаха защо никога не се вижда с Рокъби, или когато другите деца му се подиграваха, пеейки песни на „Дедбийтс“ и твърдейки, че майка му е забременяла само за да се докопа до парите на Рокъби. Спомняше си стигащия до болка копнеж, винаги най-остър по Коледа и на рождения му ден, баща му да прати нещо или да се обади по телефона: да даде какъвто и да било признак, че знае, че Страйк е жив. Страйк мразеше спомена за тези фантазии повече, отколкото мразеше да възстановява в ума си болката от несбъдването им, но от всичко най-много мразеше да си спомня пълните с надежда самозалъгвания като съвсем малко момче, когато бе измислял извинения за баща си: той вероятно не знаеше, че семейството отново се е преместило, сигурно бе пратил нещо на погрешен адрес, искаше да го опознае, но не успяваше да го открие.
Къде бе Рокъби, когато синът му беше никой? Къде бе всеки път, щом животът на Леда излезеше от релси, а Тед и Джоун отново се притичаха на помощ? Къде бе при хилядите случаи, когато присъствието му би означавало нещо реално и искрено, а не просто опит да изглежда добре пред медиите?
Рокъби не знаеше буквално нищо за сина си, освен че той бе детектив, и това обясняваше проклетата хрътка. Майната ти и на теб, и на шибаната ти картичка. Страйк разкъса картичката наполовина, после на четвъртини и изхвърли парчетата в кошчето за боклук. Ако не се опасяваше, че ще задейства пожарната аларма, би ги подпалил.
През цялата сутрин у Страйк пулсираше гняв като електрически ток. Ненавиждаше собствената си ярост, тъй като тя показваше, че Рокъби още го държи емоционално, и по времето, когато тръгна към „Ърлс Корт“, откъдето щеше да го вземе Робин, не бе далеч от желанието рождените дни никога да не са били измисляни.
Четиресет и пет минути по-късно Робин седеше в ландроувъра недалече от входа на гарата и видя как Страйк се показа на тротоара, понесъл подвързаната с кожа тетрадка и по-свъсен, отколкото го бе виждала някога.
– Честит рожден ден – каза тя, когато той отвори вратата към мястото до това на шофьора.
Страйк мигом забеляза картичката и малкото увито пакетче върху таблото.
Мамка му.
– Благодаря – отвърна и се намести до нея, като изглеждаше още по-вкиснат.
– Това, че навършваш трийсет и девет, ли те ядосва, или нещо се е случило?
Страйк нямаше желание да говори за Рокъби и реши, че се налага да положи усилие.
– Не, просто се чувствам уморен. Снощи седях до късно да ровя из последния кашон от досието „Бамбъро“.
– Исках да го направя във вторник, но ти не ми позволи!
– Полагаше ти се почивка – отвърна кратко Страйк и разкъса плика на картичката ѝ. – И още ти се полага.
– Знам, но би било далеч по-интересно от гладенето на пране.
Страйк погледна лицето на картичката от Робин, изобразяващо акварелен пейзаж на Сейнт Моус. Помисли си, че сигурно си е дала доста труд да я открие в Лондон.
– Много мило! – каза. – Благодаря!
Отвори я и прочете.
За много години, с обич Робин х
Досега не бе поставяла целувка на нито едно съобщение до него и му се хареса, че я има там. Почувствал се малко по-весел, разви пакетчето, придружаващо картичката, и откри вътре чифт слушалки като онези, които Люк бе счупил през лятото в Сейнт Моус.
– О, Робин, това е... благодаря! Чудесен подарък. Така и не бях успял да ги подменя.
– Знам – отвърна Робин, – забелязах.
Докато връщаше картичката ѝ в плика, Страйк си напомни да ѝ купи приличен подарък за Коледа.
– Това да не е тайната тетрадка на Бил Талбът? – попита Робин, като хвърли поглед странично към подвързаната с кожа тетрадка в скута на Страйк.
– Самата тя. Ще ти я покажа, след като говорим с Айрийн и Джанис. Бил е луд за връзване. Пълна е с чудати рисунки и символи.
– Ами последният кашон от полицейското досие? Нещо интересно там?