– Оказа се, че да. Няколко полицейски записки от седемдесет и пета година са се смесили с по-късни документи. Има разни любопитни неща.
Така например чистачката на медицинската служба Уилма била уволнена два месеца след изчезването на Марго, но за дребна кражба, не за пиене, както ми каза Гупта. Изчезвали дребни суми от портмонетата и джобовете на хората. Установих също, че е направено обаждане до семейния дом на Марго на втория рожден ден на Ана от жена, която твърдяла, че е Марго.
– О, боже мой, това е ужасно – възкликна Робин. – Жестока шега ли?
– От полицията така са помислили. Проследили обаждането до телефонна кабина в Марилибоун. Приела го Синтия, бавачката, превърнала се във втората съпруга. Жената се представила като Марго и поръчала на Синтия да се грижи за дъщеря ѝ.
– Синтия помислила ли е, че е Марго?
– Казала на полицията, че била твърде шокирана, за да запомни точно какво казала обадилата се. Сторило ѝ се, че звучи малко като нея, но в крайна сметка решила, че звучала повече като човек, който я имитирал.
– Кое кара хората да вършат подобни неща? – промълви Робин, искрено озадачена.
– Правят го, защото са боклуци – отвърна Страйк. – В последния кашон има няколко сведения, че уж Марго е била видяна след деня на изчезването си. За всичките се е доказало, че не са верни, но им направих списък и ти го пратих с имейл. Имаш ли нещо против да пуша?
– Давай – отвърна Робин и Страйк смъкна стъклото до себе си. – Всъщност снощи ти пратих по имейла мъничко информация. Много мъничко. Помниш ли Албърт Шимингс, местния цветар...
– ... за чийто ван хората помислили, че се отдалечава с висока скорост от „Клъркънуел Грийн“? Да. Да не е оставил писмо, в което признава убийство?
– Уви, не, но говорих с големия му син, който твърди, че ванът на баща му категорично не е бил в Клъркънуел в шест и половина онази вечер. Чакал пред дома на учителя му по кларнет в Камдън, където баща му го откарвал всеки петък. Твърди, че още тогава го казали на полицията. Баща му го чакал отпред във вана и четял криминалета.
– В досието ги няма уроците по кларнет, но и Талбът, и Лоусън са повярвали на Шимингс, когато са говорили с него. Все пак е добре, че се потвърди – добави той, та Робин да не помисли, че гледа с пренебрежение на рутинната ѝ работа. – Е, това означава, че още има възможност ванът да е бил на Денис Крийд, нали?
Страйк запали цигара от пакета си „Бенсън енд Хеджис“, издуха дима през прозореца и каза:
– В този последен кашон има интересен материал относно жените, с които ще се срещнем. Нови сведения, излезли при поемането на случая от Лоусън.
– Наистина ли? Мислех, че Айрийн е имала час при зъболекар, а Джанис е била по домашни посещения в следобеда на деня, когато Марго е изчезнала.
– Да, така се твърди в първоначалните им показания – отвърна Страйк, а Талбът не е проверил версиите на нито една от тях, приел ги е на голо доверие.
– Вероятно защото не е мислел, че жена може да се окаже Касапина от Есекс.
– Именно.
Страйк извади своя бележник от джоба на палтото си и го отвори на страниците, които бе изписал във вторник.
– Първоначалните показания на Айрийн пред Талбът са, че страдала от тежък зъбобол няколко дни преди изчезването на Марго. Приятелката ѝ Джанис, медицинската сестра, предполагала, че е абсцес, тъй че Айрийн си записала спешен час за три, като напуснала медицинската служба в два и половина. Двете с Джанис се канели да идат на кино същата вечер, но лицето на Айрийн било болезнено и подуто след ваденето на зъба и когато Джанис се обадила да провери как е минало при зъболекаря и дали още иска да излязат вечерта, тя ѝ отговорила, че предпочита да си остане у дома.
– Не е имало мобилни телефони – заразсъждава на глас Робин. – Светът е бил различен.
– Точно същото си помислих и аз, когато четях това – каза Страйк. – В наше време приятелите на Айрийн биха очаквали ежеминутни отчети. Селфи от зъболекарския стол. Талбът е оставил подчинените си с впечатлението, че лично се е свързал със зъболекаря за потвърждение, но не го е направил. Не бих се учудил да се е допитал до кристална топка.
– Ха-ха.
– Не се шегувам. Чакай само да видиш тази тетрадка.
Страйк отгърна на нова страница.
– И така, след шест месеца случаят е поет от Лоусън, който систематично минава отново през всеки един свидетел и заподозрян, фигуриращ в досието. Айрийн отново разказва историята си за зъболекаря, но половин час след като си е тръгнала, изпада в паника и поисква отново да се видят. Този път признава, че е излъгала. Изобщо не е страдала от никакъв зъбобол. Не е била на посещение при зъболекар. Заявила, че е положила много допълнителен труд за медицинската служба без заплащане, затова сметнала, че ѝ се дължи свободен следобед. По тази причина се престорила, че я боли зъб и има спешен час при зъболекар. Когато излязла от медицинската служба, отишла да пазарува в Уест Енд. Казала на Лоусън, че чак като се прибрала у дома, по това време още живеела с родителите си, ѝ хрумнало как ако отиде на срещата с Джанис вечерта, медицинската сестра можело да поиска да види дупката на мястото на извадения зъб или поне ще очаква лицето ѝ да е подуто. Затова, когато Джанис позвънила, тя излъгала, че не ѝ е до излизане. Лоусън бил доста суров с Айрийн, ако се съди по бележките му. Не разбирала ли колко сериозно провинение било да се лъже полицията, хората ги арестували за далеч по-малко и прочее. Също така ѝ изтъкнал как според новата версия тя няма алиби за никакъв момент от следобеда и вечерта, освен че в шест и половина Джанис ѝ е позвънила по телефона вкъщи.