– Къде е живеела Айрийн?
– На улица, наречена „Корпорейшън Роу“. По една случайност е много близо до „Трима крале“, макар и не по маршрута, който Марго би избрала от медицинската служба до пъба. Във всеки случай, когато станало дума за алиби, Айрийн изпаднала в истерия. Разбъбрила се как Марго имала купища врагове, макар да не можела да посочи кои са тези врагове, и отново припомнила на Лоусън анонимните писма, получени от лекарката. На следващия ден Айрийн отново отишла при Лоусън, този път придружена от много ядосания си баща. Не ѝ е направил услуга, като се развилнял пред Лоусън, задето си позволявал да притеснява дъщеря му. При това трето интервю Айрийн представила на Лоусън касова бележка от Оксфорд Стрийт с маркиран час 15,10 в деня на изчезването на Марго. Касовата бележка била за плащане в брой. Лоусън вероятно е изпитал огромно злорадство да заяви на бащата и дъщерята как тя само доказва, че някой е пазарувал на Оксфорд Стрийт този ден.
– И все пак бележка от точния ден и точното време...
– Може да е била на майка ѝ, на приятелка.
– Защо ще я пазят шест месеца?
– А защо тя би я пазила?
Робин се замисли по въпроса. Тя редовно си пазеше касовите бележки, но това бе с цел да отчете разходите си по време на следене, за да ги представи за счетоводството.
– Да, може би е било странно, че още я е имала.
– Само че Лоусън не могъл да измъкне нищо повече от нея. Имай предвид, според мен той не я е подозирал истински. Оставам с впечатлението, че просто не я е харесал. Силно я е притиснал по повод анонимните писма, в които се е споменавал адският огън. Като че не е вярвал в съществуването им.
– Не беше ли потвърдила другата рецепционистка, че е видяла едното от тях?
– Направила го е. Но кой може да каже, че двете не са били в комбина? Никога не е открита следа от писмата.
– Но това би било много сериозна лъжа – посочи Робин. – Относно часа за зъболекаря разбирам защо го е измислила и се е бояла да го признае после. Но да лъже за анонимни писма в контекста на изчезнал човек, това вече...
– Не забравяй, че Айрийн е разпространила историята за анонимните писма преди изчезването на Марго. Но отново е възможно двете рецепционистки да са си измислили заплашителните писма с цел да разпространят злобни слухове, а после, след изчезването на Марго, да им е било невъзможно да си вземат думите назад.
Страйк отново прелисти бележките си.
– Е, толкова за Айрийн. Сега се насочваме към близката ѝ приятелка, медицинската сестра. Първоначалните показания на Джанис са, че цял следобед обикаляла с кола да прави домашни посещения. Последната ѝ визитация при възрастна жена с многобройни здравословни проблеми я забавила повече от очакваното. Тръгнала си от дома ѝ около шест и забързала право към телефонна кабина, за да позвъни на Айрийн у дома и да провери ще ходят ли на кино същата вечер. Айрийн ѝ отговорила, че не ѝ е до това, но Джанис вече била ангажирала детегледачка и мечтаела да види филма, „Комарджията“ с Джеймс Каан, така че все пак отишла на кино сама. После се отбила при съседката да прибере сина си и се прибрали у дома. Талбът не си направил труда да провери всичко това, но усърден младши полицай го сторил по своя инициатива и всичко се потвърдило. Всички пациенти отговорили, че Джанис е била в домовете им в часовете, посочени от нея. Детегледачката го уверила, че Джанис прибрала сина си в уреченото време. Джанис също така представила унищожен билет за кино, който измъкнала от дъното на чантата си. Предвид, че била минала само седмица от изчезването на Марго, нямало нищо подозрително в това, че още го пазела. От друга страна, билет за кино със скъсана контрола не е по-солидно доказателство от онази касова бележка, че Айрийн действително е пазарувала.