Креслата изложиха Страйк и Робин към гледката на прозореца с неговите завеси с пискюли, през които се виждаше градината с плочки, подредени в орнаменти, и издигнати лехи. Имаше елизабетински вид с ниския си жив плет и слънчевия часовник от ковано желязо.
– О, градината изцяло е дело на моя Еди – поясни Айрийн, като проследи погледите им. – Той я обожаваше, царство му небесно. Обожаваше цялата тази къща. Затова и още съм тук, макар тя да е твърде голяма за мен. Извинете ме. Не бях добре напоследък – добави тя с висок шепот, настани се на канапето с претенциозни движения и внимателно подреди възглавнички около себе си. – Джан се прояви като истинска светица.
– Съжалявам да го чуя – промърмори Страйк. – Имам предвид, че сте били недобре, не че Джан се е показала светица.
Айрийн се разсмя възторжено и Робин заподозря, че ако Страйк седеше по-близо, Айрийн би го шляпнала игриво. С вид, че му съобщава поверителна информация, тя изрече приглушено:
– Имам нервен стомах. Понякога симптомите се изострят. Болката може да е нетърпима. Странното е, че бях добре през цялото време, докато отсъствах. Гостувах на най-голямата ми дъщеря в Хампшър, затова не получих веднага писмото ви. А ето че щом се прибрах и казах на Джан, че трябва да дойдете, болката ме налегна. Джипито ми нищо не струва – добави тя с неприязнена гримаса. – Жена! Според нея вината била изцяло моя! Трябвало да се откажа от всичко, заради което животът си струва. Тъкмо им разправях, Джан – прекъсна се тя, щом приятелката ѝ се появи в стаята с натоварен поднос, – каква светица си.
– О, продължавай в този дух. Всеки обича добрата реклама – заяви весело Джанис.
Страйк се понадигна от креслото си, за да ѝ помогне с подноса, на който имаше и чайник, и кана с кафе, но също като госпожа Гупта тя отказа помощ и го постави върху тапицирана отоманка. Сервирани бяха различни бисквити, някои увити в лъскаво фолио, в захарницата имаше щипки, чашите на цветя от фин костен порцелан бяха от най-добро качество. Джанис седна до приятелката си на канапето и разля горещите напитки, като сервира първо на Айрийн.
– Почерпете се с бисквити – подкани Айрийн гостите си и погледна с жадно любопитство към Страйк. – И тъй, прочутият Камерън Страйк! Едва не получих сърдечен пристъп, като видях името ви под писмото. Ще се опитате да сломите съпротивата на Крийд, така ли? Дали ще проговори пред вас, как мислите? Ще ви допуснат ли при него?
– Не сме го докарали чак дотам още – отвърна Страйк с усмивка, като извади бележника и свали капачето на писалката си. – Имаме няколко въпроса и вероятно вие двете бихте могли...
– О, готови сме да ви помогнем всякак – увери го разпалено Айрийн. – Всякак!
– Прочетохме показанията ви пред полицията – подхвана Страйк, – затова, освен ако...
– Олеле – прекъсна го Айрийн с шеговито уплашено изражение, – значи, знаете, че бях лошо момиче тогава? За зъболекаря и прочее? Младите жени постоянно го правят, скатават се за по няколко часа, но аз с моя късмет взех, че уцелих деня, когато Марго... Прощавайте, не исках да прозвучи така – овладя се Айрийн. – Ето как все се озовавам в беди. „Кротко, момичето ми“, така би казал Еди, нали, Джан? – Тя потупа приятелката си по ръката. – Не би ли казал: „Хайде, стегни се“?
– Така би казал, да – кимна с усмивка Джанис.
– Та, щях да кажа – продължи Страйк, – че освен ако някоя от вас няма какво да добави...
– О, не се лъжете, че не сме мислили за това – прекъсна го отново Айрийн. – Ако си бяхме припомнили нещо, щяхме да идем право в полицията, нали, Джан?
– ... бих искал да изясня няколко пункта. Госпожо Бийти – обърна се Страйк към Джанис, която разсеяно потъркваше брачната си халка, единственото бижу по нея, – като четох полицейските документи, бях смаян колко пъти инспектор Талбът...
– О, не само вие, Камерън – намеси се отново Айрийн, преди Джанис да е успяла да отвори уста. – Аз пък колко бях смаяна! Знам точно какво ще попитате. Защо не спираше да преследва Джан. Казах ѝ го още тогава... Не беше ли тъй, Джан? Това не беше редно, трябваше да идеш да се оплачеш, но ти не го направи. Добре, знам, че той не беше наред... Предполагам, че вие сте напълно наясно за това – кимна тя към Страйк едновременно за да му направи комплимент и да покаже готовност да го осведоми в случай на нужда, – но и болните мъже пак са си мъже, не е ли така?
– Госпожо Бийти – повтори Страйк с леко повишен глас, – защо според вас Талбът постоянно се е връщал да ви разпитва?
Айрийн най-сетне пое намека и остави Джанис да отговори, но самоконтролът ѝ трая само миг и щом приятелката ѝ заприказва, взе да мърмори и да възкликва в знак на съгласие или за да подчертае нещо, сякаш се безпокоеше, че ако не издава звуци на всеки няколко секунди, Страйк току-виж забравил защо е тук.