– Съвсем честно ви казвам, че не знам – отвърна Джанис, като не преставаше да попипва халката си. – Първите няколко пъти ми задаваше директни въпроси...
– Да бе, отначало така беше – заприглася Айрийн с кимане.
– ... какво съм правила този ден, какво мога да му кажа за хората, посещаващи Марго, защото аз познавах много от пациентите...
– Опознахме ги до един, докато работехме там – потвърди Айрийн.
– ... но после сякаш взе да си мисли, че съм надарена със специални сили. Знам, звучи побъркано, но не смятам...
– Аз пък смятам – отсече Айрийн, заковала поглед в Страйк.
– Не, съвсем искрено не вярвам да е бил... – Джанис се запъна, сякаш се смущаваше дори да го изрече – ... увлечен по мен. Вярно, задаваше неуместни въпроси, но виждах, че не е наред... с главата. Бях в ужасно положение, откровено казано. – Джанис премести очи към Робин. – Нямаше с кого да споделя. Той беше от полицията. Седях там, а той ме разпитваше за сънищата ми. След първите няколко интервюта вече само за това искаше да говорим, както и за предишните ми приятели, но нищо повече за Марго или за пациентите...
– И все пак се е интересувал от един пациент, нали... – подхвана въпрос Робин.
– Дъкуърт! – възкликна възбудено Айрийн.
– Даутуейт – поправи я Страйк.
– Даутуейт, да, него имах предвид – промърмори Айрийн и за да прикрие лекото си смущение, захапа бисквита, което означаваше, че поне няколко мига Джанис можеше да приказва, без да бъде прекъсвана.
– Да, той ме питаше за Стив, защото живеехме в една и съща сграда на Пърсивал Стрийт.
– Вие добре ли познавахте Даутуейт? – осведоми се Робин.
– Неособено. Всъщност дори изобщо не го познавах, докато не го пребиха. Прибрах се у дома късно и заварих много хора на площадката ми около него... съседите знаеха, че съм медицинска сестра. Под едната си мишница държах сина си Кевин, а с другата торбата с покупки, но Стив беше зле подреден, така че се налагаше да помогна. Не искаше да викаме полиция, но бе понесъл побой, дето може да остави човек с вътрешни увреждания. Беше го налагал с бухалка някакъв ревнив съпруг...
– Ама много се беше объркал – намеси се Айрийн. – Защото Даутуейт беше обратен! – изсмя се тя. – Бил е само приятел със съпругата, но ревнивият идиот си рекъл...
– Не знам дали Стив беше обратен... – подхвана Джанис, но Айрийн нямаше спиране.
– Щом има мъж и жена, две и две прави пет! И моят Еди беше досущ същият ревнивец. Кажи, Джан, не беше ли такъв? – Тя отново потупа Джанис по ръката. – Веднъж му се сопнах: „Ама, Еди, на теб ти стига само да погледна мъж, пък няма значение дали е педал, или уелсец...“. Щото този Дъкуърт... Даут... не знам си кой... си падаше педал. Разбрах го, като дойде в медицинската служба после. Хубавец, ама мекичък един такъв...
– Не мога да съм сигурна, че е бил обратен, Айрийн, не го познавах достатъчно добре, та да...
– Постоянно идваше, за да те вижда – подкачи я Айрийн. – Ти сама ми го каза, че идвал у вас на чай да търси съчувствие и ти разправял проблемите си.
– Говорили сме само няколко пъти – отвърна Джанис. – Разменяхме по някоя приказка, като се срещнехме на стълбите, а един път ми помогна с торбите и влезе у дома за чаша чай.
– Ама те е питал... – подсказа Айрийн.
– Щях да стигна и до това, скъпа – изрече Джанис със забележително според Страйк търпение. – Имал главоболие – обърна се тя към Страйк и Робин. – Казах му, че трябва да иде на лекар за това, че не ми е по силите да му поставя диагноза. Мъчно ми беше за него, но не можех да превръщам дома си в частна клиника, стигаха ми грижите по Кевин.
– Значи, според вас Даутуейт е посещавал Марго заради здравословни проблеми? – попита Робин. – Не защото е имал романтичен интерес...
– Веднъж ѝ прати шоколадови бонбони – побърза да каже Айрийн. – Но мен ако питате, приемаше я като леля, на чийто скут да плаче.
– Та така, той страдаше от главоболие и определено беше нервен, може и да е бил в депресия – обобщи Джанис. – Всички го обвиняваха заради горкото момиче, което се самоуби, но знам ли... А и съседи ми казваха, че виждали млади мъже да влизат и излизат от апартамента му...
– Туй то! – възкликна тържествуващо Айрийн. – Педал!
– Може да не е било това – възрази Джанис. – Може да са му били приятели или пък да са били замесени в пласиране на дрога, или да са организирали продажба на крадени вещи... Но едно знам, защото хората от квартала усилено говореха. Мъжът на онова момиче, дето се самоуби, най-редовно я пребивал. Голяма трагедия. Само че в пресата приписаха вината на Стив и той избяга. Сексът повече продава вестници, отколкото домашното насилие, не е ли така? Ако откриете Стив – добави тя, – поздравете го от мен. Никак не беше справедливо да го очернят така.