Робин бе обучена от Страйк да организира интервютата и бележките си по категории от хора, места и неща. Сега тя зададе въпрос и към двете жени.
– Спомняте ли си да е имало други пациенти, които са създавали повод за тревога в медицинската служба или може би са имали по-особени отношения с Марго...
– Помниш ли, Джан – мигом заговори Айрийн, – оня с брада дотук? – И тя посочи кръста си. – Как му беше името? Аптън? Апълторп? Помниш ли го, Джан? Няма как да не го помниш. Вонеше като скитник, а веднъж ти трябваше да го посетиш у дома му. Той се навърташе около „Сейнт Джон“. Мисля, че живееше на „Клъркънуел Роуд“. Понякога водеше хлапе със себе си. Едно странно такова, с огромни уши.
– О, тези ли? – обади се Джанис и смръщването изчезна от лицето ѝ. – Но те не бяха пациенти на Марго...
– После той спираше хората по улицата и им казваше, че е убил Марго! – съобщи развълнувано Айрийн на Страйк. – Да! Така правеше! Беше спрял Дороти. Тя, естествено, не се обърна към полицията, къде ти Дороти ще си даде тоя труд? Обяви го за побъркан и толкова. Попитах я: „Ами ако наистина го е извършил и ти си мълчиш?“. Този Апълторп беше съвсем луд. Държеше под ключ едно момиче...
– Тя не беше под ключ, Айрийн – възрази Джанис, като за пръв път показа известно раздразнение. – От Социалните служби казаха, че страда от агорафобия, но не беше държана там против волята ѝ.
– Той не беше наред – упорито отсече Айрийн. – Ти сама го каза. Лично аз смятам, че трябваше да му вземат малкия. От теб знам, че апартаментът бил мръсен...
– Не можеш да отнемаш децата на хората само задето не са си почистили у дома! – заяви Джанис. Обърна се към Страйк и Робин. – Да, направих посещение у семейство Апълторп само веднъж и не мисля, че те са се срещали с Марго. Тогава нещата бяха различни. Всеки лекар си имаше списък с пациенти и Апълторп бяха регистрирани при Бренър. Той ме помоли да ида у тях и да нагледам детето.
– Помните ли адреса? Името на улицата?
– О, боже – смръщи се Джанис. – Да, май беше „Клъркънуел Роуд“, така мисля. Ходих там само веднъж. Детето не беше добре и доктор Бренър искаше да бъде прегледано, а той все гледаше да избегне домашни посещения. Но така или иначе, момчето се оправяше, обаче веднага забелязах, че бащата е...
– Чисто луд – отсече Айрийн и закима.
– ... малко нещо не на себе си – довърши Джанис. – Отидох в кухнята да си измия ръцете и там на плота имаше голямо количество бензедрин. Предупредих родителите, че сега, когато детето вече се движи, трябва да приберат опаковките някъде на сигурно място...
– Много чудато дете беше – вметна Айрийн.
– После отидох при Бренър и му казах: „Доктор Бренър, този човек злоупотребява с бензедрин“. Още през седемдесет и четвърта вече знаехме, че лекарството причинява пристрастяване. То се знае, Бренър прие за нахалство от моя страна да поставям под въпрос предписанията му. Но аз бях притеснена, тъй че се обадих на местните Социални служби, без да уведомявам Бренър, и те веднага се задействаха да държат семейството под око.
– Само дето майката... – обади се Айрийн.
– Не можеш да решаваш кое е добро за другите хора, Айрийн – сряза я Джанис. – Тази майка си обичаше детето, та макар и бащата да беше... малко сбъркан, горкият – призна Джанис. – Мислеше се за нещо... не знам как го наричат... гуру или чудотворец. Вярваше, че може да урочасва хората. Сам ми го каза по време на визитата ми. В моята професия човек среща всякакви чудаци. На всички отвръщах: „О, нима? Колко интересно“. Няма смисъл да спориш с тях. Но Апълторп вярваше, че може да урочасва хората... така му казвахме едно време. Тревожеше се, че синът му се е разболял от рубеола, защото му се бил ядосал. Твърдеше, че имал способността да го причинява на околните. Той умря, горкият. Година след изчезването на Марго.
– Умря ли? – с леко разочарование попита Айрийн.
– Да. Трябва да е било, след като ти напусна, като се омъжи за Еди. Помня, че уличните чистачи го открили една сутрин мъртъв и сгушен под моста на Уолтър Стрийт. Инфаркт. Гътнал се и не е имало кой да му помогне. А пък не беше толкова стар. Помня, че доктор Бренър се попритесни тогава.
– И защо? – поинтересува се Страйк.
– Ами беше му предписвал бензедрин, а човекът злоупотребяваше с него.
За учудване на Робин по лицето на Страйк пробяга усмивка.