– Я стига, Джанис – пресече я високомерно Айрийн. – Така и не надживя факта, че е била умницата в семейството си, и по тази причина смяташе нас, останалите, за безнадеждно тъпи и задръстени. Е, теб може и да не те е мислила за такава – извъртя отново очи Айрийн, когато приятелката ѝ поклати глава, – но мен, да. Говореше ми като на пълна тъпачка. Държеше се отвисоко. Не че ми е била неприятна – добави бързо. – Това не беше неприязън. Но тя беше толкова самодоволна. Съвсем бе забравила, че произлиза от беднотията в Степни.
– А на вас тя как ви се струваше? – обърна се Робин към Джанис.
– Ами... – започна Джанис, но Айрийн я изпревари.
– Беше снобка, кажи си го, Джан. Омъжила се бе за богат лекар консултант. Къщата им в Хам никак не беше от скромните. Сключила бе брак по сметка, а на нас ни проповядваше просвещение и освобождение: бракът не е крайна цел, не прекъсвайте кариерата си, дрън-дрън. И все намираше недостатъци.
– Какви по-конкретно...
– Как отговаряш на телефона, как се обръщаш към пациентите, как се обличаш, та стигаше дори до изказвания: „Айрийн, не намирам, че тази блуза е подходяща за работното място“. Та тя е била момиче зайче, дявол го взел! Що за лицемерие? Не изпитвах неприязън към нея – настоя Айрийн. – Честно ви го казвам, просто се опитвам да ви дам пълна представа. Аха, и не ни позволяваше да ѝ приготвяме топли напитки. Никой от другите лекари не се е оплаквал, че не можем да се справим с торбичка чай.
– Не по тази причина... – подзе Джанис.
– Стига, Джан, сама помниш колко капризна беше...
– Защо според вас не е искала друг да ѝ приготвя напитките? – зададе въпрос Страйк на Джанис.
Робин отгатваше, че търпението му се изчерпва.
– Ами, защото, като миех чашите един ден – заговори Джанис, – изсипах утайката от чашата на доктор Бренър и намерих...
– Хапче атомал, нали? – избърза Айрийн.
– Капсула амитал, залепнала за дъното. От колежа знаех какво...
– Бяха едни сини, нали? – намеси се Айрийн и закима.
– „Синият рай“, така ги наричаха на улицата, да – потвърди Джанис. – Винаги имах грижата всички да знаят, че нямам нищо такова в медицинската си чанта, като правех посещения по домовете. Човек трябваше много да внимава да не го ограбят.
– А откъде знаехте, че чашата е на доктор Бренър? – попита Страйк.
– Той винаги използваше една и съща с герба на неговия университет – отговори Джанис. – Вдигаше врява до небесата, ако друг се осмелеше да я пипне. – Тя се поколеба. – Не знам дали... сте разговаряли с доктор Гупта...
– Знаем, че доктор Бренър е бил пристрастен към барбитурати – каза Страйк.
Джанис изглеждаше облекчена.
– Ами... сетих се, че трябва да е изпуснал капсулата там случайно, докато ги е пиел. Сигурно си е помислил, че се е изтъркаляла на пода. А биха се задавали много въпроси, ако в медицинска служба в напитката на лекар се откриеха медикаменти. Ако нещо се озовеше случайно в нечий чай, би било сериозен проблем.
– Колко би могла да навреди само една капсула... – подхвана Робин.
– О, нищо чак толкова не би причинила – авторитетно заяви Айрийн. – Нали така, Джан?
– Една капсула не е дори пълна доза – отвърна Джанис. – Може да доведе до сънливост, нищо повече. Та така, Марго дойде отзад да направи чай точно като се опитвах да извадя капсулата с лъжичка. Имахме мивка, чайник и хладилник в бокс край сестринския кабинет. Видя ме как се опитвам да я махна, така че не беше каприз от нейна страна винаги сама да си приготвя напитките след този случай. Беше проява на предпазливост. Аз също внимавах да пия само от собствената си чаша.
– Говорихте ли с Марго как според вас хапчето е попаднало в чашата? – попита Робин.
– Не – отвърна Джанис. – Защото доктор Гупта ме помоли да не споменавам проблема на Бренър, така че просто казах: „Трябва да е станало случайно“, което формално си беше истина. Очаквах тя да свика събрание на персонала и да устрои проверка по случая...
– Е, ти знаеш моята теория защо не го направи – не закъсня да се обади Айрийн.
– Айрийн – поклати глава насреща ѝ Джанис. – Бога ми...
– Моята теория – продължи Айрийн, като игнорира Джанис – е, че според Марго някой друг бе сложил хапчето в напитката на Бренър, и ако ме питате кой...
– Айрийн – повтори Джанис, като явно я призоваваше към въздържаност, но Айрийн нямаше спиране.
– ... ще ви кажа: Глория. Беше ужасна грубиянка и произхождаше от среда на рецидивисти. Не, ще си го кажа, Джан. Сигурна съм, че Камерън би искал да знае всичко, което ставаше в онази медицинска служба...