– Е, как може това, че Глория е пуснала нещо в чая на Бренър, а между другото, аз не вярвам да го е направила...
– Аз бях тази, която седеше на едно бюро всеки ден с Глория, Джан – надменно отсече Айрийн. – Наясно съм какво представляваше тя...
– Но дори да е пуснала нещо в чая му, Айрийн, как би могло това да е свързано с изчезването на Марго?
– Не знам – отсече Айрийн, кой знае защо сърдита, – но те се интересуват що за хора са работили там и какво се е случвало... Нали така? – обърна се тя към Страйк, който кимна. С поглед към Джанис, който казваше „Видя ли?“, Айрин продължи: – И тъй, Глория бе израснала сред криминални типове, в семейство от Малката Италия...
Джанис се опита да протестира, но Айрийн отново я наддума.
– Така си беше, Джан! Един от братята ѝ беше наркодилър, тя сама ми го каза. Тази капсула атомал може изобщо да не е дошла от запасите на Бренър. Тя може да я е взела от някого от братята си. Глория мразеше Бренър. Вярно, той беше дърт негодник, вечно се заяждаше с нас. Веднъж тя ми каза: „Представи си какво е да живееш с тоя. Ако бях на мястото на сестра му, бих отровила храната на мръсника“. Марго я чу и я смъмри, защото в чакалнята имаше пациенти и не беше професионално да се говори така за някого от лекарите. Във всеки случай, когато Марго не предприе нищо относно хапчето в чашата на Бренър, казах си, че е, защото знае кой го е направил. Не искаше малката ѝ любимка да има неприятности. Глория беше неин проект. Прекарваше половината работно време в кабинета на Марго да слуша лекции на тема феминизъм, а аз се трепех сама с формулярите на рецепцията. Марго би допуснала на Глория и убийство да ѝ се размине, за всичко от нея си затваряше очите.
– Някоя от вас знае ли къде е Глория сега? – попита Страйк.
– Нямам представа. Тя напусна малко след изчезването на Марго – отвърна Айрийн.
– Не съм я виждала повече, откакто напусна медицинската служба – каза Джанис, която имаше вид, че изпитва неудобство. – Но, Айрийн, не мисля, че е редно да хвърляме обвинения...
– Бъди добра – прекъсна Айрийн рязко приятелката си с ръка върху корема, – донеси ми онова лекарство върху хладилника, ако обичаш. И след като Джанис ще ходи до кухнята, иска ли някой още чай или кафе?
Джанис се изправи без възражения, събра празните чаши върху подноса и се отправи към кухнята. Робин стана да ѝ отвори вратата и Джанис ѝ се усмихна на минаване. Когато стъпките на Джанис отшумяха по застлания с мокет коридор, Айрийн изрече без усмивка:
– Горката Джан. Животът ѝ беше кошмарен. Имала е детство като в роман на Дикенс. С Еди на няколко пъти ѝ помагахме финансово, след като Бийти я напусна. Тя се нарича Бийти, но той така и не се ожени за нея, да знаете – съобщи Айрийн. – Ужасно, нали? А имаха и дете. Но на него не му се седеше там и накрая си отиде. Но виж, Лари... дето не беше най-острият нож в чекмеджето – позасмя се Айрийн, – той я боготвореше. Отначало тя мислеше, че би могла да си намери по-добра партия... Лари работеше при Еди, но не в управата, беше обикновен строителен работник. Накрая тя си даде сметка, че не всеки би се съгласил да приеме чуждо дете...
– Може ли да ви попитам за заплашителните писма до Марго, които сте видели, госпожо Хиксън?
– О, да, разбира се – възкликна доволно Айрийн. – Значи, ми вярвате все пак. Защото от полицията не повярваха.
– В показанията си сте споменали за две.
– Точно така. Не се канех да отворя първото, само че Дороти я нямаше и доктор Бренър ми нареди да сортирам пощата. Обикновено Дороти никога не отсъстваше, но тогава вадеха сливиците на сина ѝ. Беше един малък глезльо. Единствения път, когато съм я виждала разстроена, беше, когато ми каза, че на другия ден ще го води в болницата. Иначе се славеше като много корава жена, но беше вдовица и си имаше само него.
Джанис се появи с напълнени отново чайник и кана с кафе. Робин се изправи и ги вдигна от подноса. Джанис прие помощта ѝ с усмивка и изрече шепнешком „Благодаря!“, за да не прекъсва Айрийн.
– Какво пишеше в писмото? – попита Страйк.
– Беше преди цяла вечност – отвърна Айрийн.
Джанис ѝ подаде кутийка с таблетки за храносмилане, които Айрийн взе с кратка усмивка, но без да благодари.
– Доколкото си спомням... – Тя извади хапче от блистера. – Чакайте да видя, не искам да объркам нещо... Тонът беше много груб. Марго бе наречена с оная дума с „п“, това го помня. И пишеше, че жени като нея ги очаква адският огън.
– Напечатано ли беше, или написано на ръка?
– На ръка – отговори Айрийн.
После тя лапна две таблетки и ги преглътна с чай.
– Ами второто? – попита Страйк.