– Не знам какво е пишело в него. Наложи се да вляза в кабинета ѝ да ѝ предам съобщение и го видях на бюрото ѝ. Същият почерк. Разпознах го веднага. Личеше, че не ѝ стана приятно, дето го забелязах. Смачка го и го хвърли в кошчето.
Джанис раздаде чаши с кафе и чай. Айрийн си взе още една шоколадова бисквита.
– Съмнявам се да знаете – подхвана Страйк, – но се чудех имахте ли причина да подозирате, че Марго е била бременна, преди да...
– Откъде знаете? – ахна Айрийн, поразена.
– Значи, е била? – попита Робин.
– Да! – възкликна Айрийн. – Джанис, не ме гледай така, моля ти се... Приех обаждане от клиника, докато тя беше на домашно посещение. Искаха потвърждение, че тя ще иде на другия ден...
Следващите думи ги изрече само с устни: „за аборт!“.
– Нима ви казаха по телефона за каква процедура постъпва? – учуди се Робин.
За момент Айрийн изглеждаше доста объркана.
– Те... ами не... всъщност... не се гордея с това, но аз позвъних обратно в клиниката. Просто от любопитство. Знаете как е на млади години.
Робин се надяваше ответната ѝ усмивка да е била по-искрена от тази на Айрийн.
– Кога беше това, госпожо Хиксън, спомняте ли си? – попита Страйк.
– Малко преди изчезването ѝ. Четири седмици... нещо такова.
– Преди или след заплашителните писма?
– Ами не знам... май след – поколеба се Айрийн. – Не си спомням точно.
– Говорихте ли с някого за назначения час?
– Само с Джан и тя ме сгълча. Нали така беше, Джан?
– Знаех, че ти не искаш никому да навредиш, но все пак поверителността за пациента...
– Марго не ни беше пациент. Друго е.
– И не сте казали на полицията за това? – поинтересува се Страйк.
– Не – отвърна Айрийн. – Защото... ами… не се предполагаше да го знам. Тъй или иначе, как би могло да има нещо общо с изчезването ѝ?
– Освен на госпожа Бийти, казахте ли на друг?
– Не – с отбранителен тон изрече Айрийн, – не бих го споделила с друг. Като работиш в медицинска служба, се научаваш да си затваряш устата. А знаех всевъзможни хорски тайни. Работех на рецепцията и виждах картоните, но естествено, си мълчах за това. Умеех да пазя тайна, беше част от работата.
С безизразно лице Страйк записа в бележника си „твърде много се обяснява“.
– Имам и друг въпрос, госпожо Хиксън, и може да се окаже деликатен – каза Страйк, като отново вдигна очи към нея. – Чух, че с Марго сте имали пререкание на коледното парти.
– О, това ли... – промърмори Айрийн и лицето ѝ помръкна. – Да, ами...
Настъпи кратка пауза.
– Бях ѝ ядосана за онова, което направи с Кевин, сина на Джан. Помниш ли, Джан?
Джанис придоби объркано изражение.
– Хайде, Джан, няма как да не помниш – настоя Айрийн и отново потупа ръката на Джанис. – Като го отведе в кабинета си да го преглежда.
– О – промълви Джанис.
За миг Робин придоби отчетливо впечатление, че този път Джанис истински се ядоса на приятелката си.
– Но...
– Помниш – натърти Айрийн и я стрелна остро.
– Аз... да – каза Джанис. – Наистина се разгневих за това.
– Джан не го беше пуснала на училище – обърна се Айрийн към Страйк. – Нали така, Джан? На колко беше тогава? На шест? И ето че...
– Какво точно се случи? – попита Страйк.
– Кев го болеше стомахът – отвърна Джанис. – Но всъщност май не му се ходеше на училище. А съседката ми, която го наглеждаше понякога, също беше болна.
– В крайна сметка – намеси се Айрийн – Джан доведе Кевин на работа със себе си и...
– Може ли госпожа Бийти да разправи историята? – поиска Страйк.
– О... да, разбира се.
Айрийн отново постави ръка на корема си и я разходи там с многострадален вид.
– Обичайната гледачка е била болна – подсказа Страйк на Джанис.
– Да, а аз трябваше да съм на работа, тъй че заведох Кевин в медицинската служба и му дадох книжка за оцветяване. После трябваше да се преоблека в дамската съблекалня, затова отведох Кевин в чакалнята. Айрийн и Глория го наглеждаха. Но тогава Марго го заведе в кабинета си да го прегледа, като го съблече до кръста и всичко, което се полага. Тя знаеше, че той е мой син, наясно беше защо е там, но си позволи... Ядосах се, няма да лъжа – промълви Джанис. – Разменихме си думи и аз казах: „Просто трябваше да изчакаш да се върна от пациента и тогава щеше да го прегледаш в мое присъствие“. Когато ѝ поставих нещата така, дължа да кажа, че тя веднага си призна грешката и се извини. Не – отсече Джанис, тъй като Айрийн изпухтя, – тя наистина се извини, Айрийн, каза, че съм права, че не е бивало да го преглежда без мен, но той притискал корема си с длан и тя реагирала по инстинкт. Не е било злонамерено. Просто понякога тя...