– ... се разпореждаше с хората, ето това се опитвах да кажа – отсече Айрийн. – Мислеше, че е над всички, че най-добре знае...
– Щях да кажа, че беше импулсивна. Но беше добър лекар – заключи Джанис кротко, но категорично. – Като ходиш по домовете на хората, чуваш какво си мислят пациентите, а Марго бе много харесвана от тях. Отделяше им време, проявяваше доброта... да, така беше, Айрийн. Знам, че те настъпваше по мазола, но това бе мнението на пациентите.
– Е, може да е така – изрече примирено Айрийн, – но нямаше кой знае каква конкуренция в „Сейнт Джон“.
– Доктор Гупта и доктор Бренър не бяха ли харесвани? – попита Страйк.
– Доктор Гупта беше чудесен – увери го Джанис. – Беше добър лекар, просто някои пациенти не искаха да ги преглежда човек с кафява кожа, това беше истината. Но Бренър беше мъчен за харесване. Едва след като почина, разбрах защо е бил...
Айрийн шумно ахна и после неочаквано се разсмя.
– Кажи им какво колекционираш, Джанис. Хайде де! – Тя се обърна към Страйк и Робин. – Това ако не е най-странното и сбъркано хоби...
– Не ги колекционирам – отрече, порозовяла, Джанис. – Просто искам да ги запазя...
– Некролози! Какво ще кажете за това? Ние, останалите, събираме порцеланови фигурки или стъклени топки със снежинки и тям подобни джунджурии, но Джанис колекционира...
– Не е колекция! – повтори Джанис, все още изчервена. – Просто... – Тя се обърна към Робин с леко умолително изражение. – Майка ми не можеше да чете...
– Представяте ли си – изрече Айрийн самодоволно и поглади корема си.
Джанис се поколеба за миг, после каза.
– Татко не отваряше книга, но понякога носеше вестника у дома и аз така се научих да чета. Изрязвах най-интересните истории. Онези, които пробуждаха човешка съпричастност, така бих ги определила. Никога не развих интерес към художествена литература. Не виждам смисъл да чета измислени неща.
– О, аз пък умирам за хубав роман – вметна Айрийн, като все така потъркваше корема си.
– Та така... и аз не знам... Като четеш некролог, научаваш какви действително са били хората. А ако е за човек, когото съм познавала, когото съм лекувала, ги запазвам... Просто имам чувството, че някой трябва да го направи. Животът ти бива описан във вестника, това е някакво постижение, нали?
– Не и ако си Денис Крийд – отсече Айрийн и като придоби вид, сякаш е изрекла нещо много умно, посегна към поредната бисквита и в същия миг в стаята прозвуча оглушителна пръдня.
Айрийн цялата поаленя. За един ужасен миг Робин се уплаши, че Страйк ще прихне, затова с висок глас попита Джанис:
– Запазихте ли некролога на доктор Бренър?
– О, да – отвърна Джанис, която бе останала напълно невъзмутима при силния звук, дошъл от Айрийн. Може би като медицинска сестра бе свикнала на далеч по-лошо. – И той обяснява много неща.
– В какъв смисъл? – попита Робин, решена да не поглежда към Страйк и Айрийн.
– Бил е в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, един от първите лекари, попаднали там.
– Боже мой – промълви Робин, шокирана.
– Да, стряскащо е – кимна Джанис. – Никога не е говорил за това. Не бих го узнала, ако не го бях прочела във вестника. На какво ли се е нагледал... могили от трупове, мъртви деца... Прочетох за това в една книга от библиотеката. Направо страховито. Може би затова беше такъв, не знам. Домъчня ми за него, като прочетох. Не бях го виждала с години преди смъртта му. Някой ми показа некролога, като знаеше, че съм работила в „Сейнт Джон“, и аз го запазих в негова памет. На Бренър много би могло да бъде простено, като се разбере на какво е бил свидетел, какво е преживял... Но това важи за всеки, нали? Веднъж щом научиш, всичко ти се изяснява. Жалко, че понякога научаваш твърде късно, за да... Добре ли си, мила? – попита тя Айрийн.
След изпускането на газове Робин подозираше, че виновницата е избрала като единствено достойно прикритие да подчертае какъв дискомфорт изпитва.
– Знаеш ли, според мен е от стреса – отвърна тя с пъхната под колана на панталона си ръка. – Винаги ме нападат спазми, когато съм... Прощавайте – изрече тя страдалчески към Страйк и Робин, – но се боя, че не съм в състояние...
– Разбира се – кимна Страйк и затвори бележника си. – Бездруго, мисля, че попитахме всичко, заради което дойдохме. Освен ако не си спомняте друго, което в ретроспекция да ви се струва странно или не на място? – попита той, поглеждайки двете жени.
– Мислили сме го вече, нали? – обърна се Джанис към Айрийн. – През всички тези години, то се знае, сме говорили за това.
– Трябва да е бил Крийд, не мислите ли? – изрече Айрийн с окончателна категоричност. – Какво друго обяснение би имало? Къде другаде би могла да се дене? Дали ще ви пуснат при него? – попита тя отново Страйк с последен проблясък на любопитство.