– Нямам представа – отвърна той и се изправи. – Много благодаря за вашето гостоприемство и че отговорихте на въпросите ни.
Джанис ги изпрати навън. Айрийн им махна мълчаливо, докато излизаха от стаята. Робин подозираше, че интервюто не е оправдало очакванията ѝ за наслада. Принудена бе да направи смущаващи признания, обрисуваният ѝ портрет като млада жена надали съответстваше на желанията ѝ, а и на кого би му станало драго, рече си Робин, докато се ръкуваше с Джанис при входната врата, да пръдне шумно пред непознати?
21
Нека отмерим точно, рече Артегал.
В едното блюдо на везните тури правдата,
а всичките лъжи натрупа в другото.
– Е, аз не съм лекар – подхвърли Страйк, докато пресичаха пътя към ландроувъра, – но отдавам вината на кърито.
– Недей – смъмри го Робин, но се разсмя против волята си.
Без да иска, чувстваше косвено притеснение за случилото се.
– Ти не седеше толкова близо до нея, колкото аз – възрази Страйк, като се качиха в колата. – По мои догадки е било с агнешко.
– Ама сериозно, престани – скара му се Робин, като хем ѝ беше смешно, хем изпитваше отвращение.
Страйк си сложи колана и изпъшка.
– Нуждая се от истинско питие.
– Недалече от тук има много приличен пъб – каза Робин. – Издирих го в интернет. „Трафалгар Тавърн“.
Да издири пъб, очевидно бе още един от жестовете, които Робин бе решила да направи за рождения му ден, и Страйк се запита дали намерението ѝ не бе да го накара да се чувства виновен. Вероятно не, каза си, но все пак ефектът бе този, така че той не направи коментар, освен да попита:
– Какво мислиш за всичко това?
– Ами имаше разни подводни течения – отвърна Робин, докато изкарваше колата от мястото за паркиране. – И ми се струва, че ни бяха поднесени една-две лъжи.
– На мен също – кимна Страйк. – Ти кои засече?
– Като начало разправията между Марго и Айрийн на коледното парти – каза Робин, като излезе на Съркъс Стрийт. – Не вярвам поводът да е бил това, че Марго е прегледала Кевин, сина на Джанис, макар да приемам, че Марго го е направила без разрешение.
– Аз също – каза Страйк. – Но съм съгласен, че надали са се сдърпали на тази тема. Айрийн принуди Джанис да разправи тази история, защото не искаше да признае истината. И това ме кара да се чудя... Дали Айрийн не се е погрижила специално Джанис да присъства в къщата ѝ, та да ги разпитаме заедно, и да се увери, че Джанис няма да сподели нещо, което тя не иска да се казва? Там е бедата с приятелите, които имаш от десетилетия. Знаят твърде много.
На Робин, която бе заета да си спомни маршрута до „Трафалгар“, запаметен сутринта, веднага ѝ хрумнаха историите, разказвани ѝ от Илза за връзката на Страйк и Шарлот. Илза ѝ бе съобщила, че Страйк е отказал покана за вечеря у тях, като се оправдал, че има предварителна уговорка със сестра си. На Робин ѝ бе трудно да повярва това, предвид неотдавнашното скарване между Страйк и Луси. Може би бе параноична, но ѝ мина през ума дали Страйк не избягва да бъде в нейната компания след работно време.
– Нали не подозираш Айрийн?
– Подозирам я само, че е лъжкиня, клюкарка и обсебена от желанието да бъде център на внимание – отвърна Страйк. – Не мисля, че е достатъчно умна, та да е отвлякла Марго Бамбъро и да не се е издала цели четиресет години. От друга страна, лъжите винаги са интересни. Нещо друго заинтригува ли те?
– Да. Имаше нещо странно в онази история за Лемингтън Спа, или по-скоро в реакцията на Айрийн, когато чу Джанис да разказва историята... Според мен Лемингтън Спа означаваше нещо за нея. И беше странно, че Джанис не ѝ е споменала за казаното от пациента. Човек би помислил, че непременно го е направила, като се има предвид, че са първи приятелки, че и двете са познавали Марго, че са останали близки през всички тези години. Дори Джанис да е била убедена, че Рамидж си го е измислил, защо да не разправи на Айрийн?
– Отново добър аргумент – съгласи се Страйк и се загледа замислено в неокласическата фасада на Националния музей по корабоплаване, докато минаваха покрай обширната му, грижливо подстригана морава. – А как ти се видя Джанис?
– Когато ни бе позволено да я чуем, съвсем прилична жена – отвърна предпазливо Робин. – Изглеждаше непредубедена относно Марго и Даутуейт. Но защо ли понася да бъде третирана като обслужващ персонал от Айрийн?