– Някои хора изпитват нужда да бъдат потребни... А и може да се чувства задължена, ако Айрийн каза истината как с мъжа ѝ са оказали финансова помощ на Джанис, когато е била затруднена.
Страйк отдалече зърна пъба, набелязан от Робин. Голям и впечатляващ на вид с многото си балкони и тенти, плюс висящи кошници с цветя и герб, той бе разположен на брега на Темза. Робин паркира и влязоха през портата в ограда от ковано желязо на павирана площ с много дървени маси, предлагащи изглед към реката, а сред тях стърчеше черна статуя в действителен ръст на дребния лорд Нелсън с лице към водата.
– Ето, виждаш ли – каза Робин, – можем да седнем отвън и да пушиш.
– Не е ли студеничко?
– Това палто е подплатено. Ще взема...
– Не, остави на мен – отсече Страйк. – Какво ще пиеш?
– Само сок от лайм и сода, ако обичаш, шофирам.
Страйк влезе в пъба и внезапно прозвуча хор, изпълняващ „Честит рожден ден“. За част от секундата, като видя пълни с хелий балони в ъгъла, той се ужаси при мисълта, че Робин може да му е устроила парти изненада, но миг по-късно се увери, че насреща си няма нито едно познато лице, а балоните оформяха цифрата 80. Дребничка жена с виолетова коса сияеше начело на маса, край която бяха насядали роднини; проблеснаха светкавици на фотоапарати, когато тя духна свещите върху голяма шоколадова торта. Последваха ръкопляскания и възгласи, а едно малчуганче наду свирка.
Страйк се отправи към бара все още леко разтреперан, като се отърсваше от стряскането, че Робин може да му е организирала празненство. Дори Шарлот, с която бе имал най-продължителна връзка в живота си, не го бе правила. Шарлот не бе допускала нещо тъй банално като рождения му ден да се вмеси в собствените ѝ капризи и настроения. На двайсет и седмия му рожден ден, когато бе преминавала през редуващи се фази на буйна ревност и на гняв, задето той не искаше да напусне армията (точните поводи за многото им сцени и скандали вече се сливаха, размазани, в паметта му), бе изхвърлила пред очите му опакования и приготвен за него подарък през прозореца на третия етаж.
Но разбира се, имаше и други спомени. Трийсет и третият му рожден ден например. Тъкмо бе изписан от болницата „Сели Оук“ и за пръв път вървеше с протезата, а Шарлот го отведе в апартамента си в Нотинг Хил, сготви му и в края на храненето се появи от кухнята с две чаши кафе съвсем гола и по-красива от всяка жена, която бе виждал някога. Нощта, която последва, вероятно никога нямаше да бъде забравена от него, нито как тя бе хлипала в обятията му след това, като му казваше как той е единственият мъж за нея, как се бои от чувствата си, от това, че не съжалява за половината му липсващ крак, след като това го е довело обратно при нея, след като ще може да му се отплати за неговите грижи. Някъде около полунощ Страйк ѝ предложи брак, отново правиха любов, говориха до зори как той ще основе детективска агенция, тя му каза, че не иска пръстен, че той трябва да спестява всичките си пари за новата кариера, в която щял да бъде великолепен.
След като купи питиета и чипс, Страйк се върна при Робин, седнала на външна пейка с ръце в джобовете и унил вид.
– Давай го по-весело – подхвърли Страйк, като говореше колкото на нея, толкова и на себе си.
– Прощавай – отрони Робин, макар сама да не знаеше за какво се извинява.
Той седна до нея, а не насреща ѝ, така че и двамата гледаха към реката. Имаше малък каменист плаж пред тях и вълните обливаха студените камъни. На отсрещния бряг се издигаха стоманените на цвят офис сгради на Канари Уорф, вляво от тях беше кулата „Шард“. Реката бе с цвят на олово в този студен ноемврийски ден. Страйк разкъса едно от пакетчетата с чипс през средата, та и двамата да могат да си вземат. На Робин ѝ се прииска да си беше поръчала кафе вместо студена напитка, сръбна от чашата си, изяде няколко чипса, върна ръцете си в джобовете и каза:
– Знам, че това не е подходящата настройка, но искреното ми усещане е... че няма да открием какво се е случило с Марго Бамбъро.
– И кое породи подобно чувство?
– Ами, предполагам, това, че Айрийн бърка имената, че Джанис ѝ игра по свирката и прикри причината за скарването на коледното парти... Било е толкова отдавна. Хората изобщо не са задължени да ни казват истината сега, дори да я помнят. Склонността им е да остават привързани към старите си теории като в случая с Глория и хапчето в чашата на Бренър, да си придават важност, да се преструват, че знаят разни неща... Започвам да си мисля, че се заловихме с невъзможно начинание.