– Ще пиша до Министерството на правосъдието с молба да ми разрешат свиждане с Крийд.
– Ти сериозно ли?
– Длъжни сме да опитаме. Властите винаги са мислили, че Крийд е насилил или убил повече жени от вече известните. В дома му е имало бижута и бельо, неразпознати от никого. Само защото всички си мислят, че е бил Крийд...
– ... не означава, че наистина не е бил той – съгласи се Робин, която с лекота следваше обърнатата му наопаки логика.
Страйк въздъхна и потърка лице със стърчаща от устата му цигара, после попита:
– Искаш ли да знаеш точно колко луд е бил Талбът?
– Давай.
Страйк извади подвързаната с кожа тетрадка от вътрешния си джоб и ѝ я подаде. Робин я отвори и мълчаливо запрелиства страниците.
Те бяха изпълнени със странни рисунки и диаграми. Почеркът бе дребен, старателен, но много сбит. Имаше много подчертани и оградени в кръг фрази и символи. Пентаграмите бяха навред. Изобилстваха имена, но нито едно не бе свързано със случая: Краули, Леви, Адамс и Шмит.
– Ха – тихичко възкликна тя, като се спря на една особено изрисувана страница, на която имаше козя глава с трето око, тъжно вперено в нея. – Виж това... – Наведе се да погледне по-отблизо. – Той използва астрологични знаци.
– Какво прави – попита Страйк и също се втренчи в страницата.
– Това са Везни – посочи Робин символ в дъното. – Моята зодия е, имах ключодържател с такова нещо.
– Използва зодии? – промърмори Страйк и дръпна тетрадката към себе си с такова отвращение, че Робин отново се разсмя.
Страйк огледа внимателно страницата. Робин беше права. Кръговете около козята глава му подсказаха и нещо друго.
– Изчислил е целия хороскоп за момента, в който е смятал, че тя е била похитена – заключи. – Виж датата тук. Единайсети октомври седемдесет и четвърта година. Шест и половина вечерта... Дявол го взел. Астрология. Съвсем му е хлопала дъската.
– Ти каква зодия си? – попита Робин, като се мъчеше да ги подреди наум.
– Нямам идея.
– О, я се гръмни.
Той я погледна постъписан.
– Преиграваш – обвини го Робин. – Всеки си знае зодията. Не се преструвай, че си над тези неща.
Страйк неохотно се подсмихна, дръпна от цигарата си, издиша дима и каза:
– Стрелец с асцендент Скорпион и слънцето в първи дом.
– Ти си... какво? – Робин прихна в смях. – Това от пръстите си ли го изсмука, или е истина?
– Естествено, че не е истина – изръмжа Страйк. – Нищо от това не е истина. Но да, това пише в рождения ми хороскоп. Стига се смя, мамка му. Не забравяй коя беше майка ми. Умираше си за тия глупотевини. Една от най-добрите ѝ приятелки направила хороскоп за мен при раждането ми. Това би трябвало мигом да го разпозная. – Той посочи рисунката на козела. – Но още не съм прочел всичко подробно, нямах време.
– Какво означава да имаш слънце в първи дом?
– Нищо не означава, пълни глупости са.
Робин отгатна как той не иска да си признае, че го помни, и това я накара да се разсмее пак. Отчасти подразнен и отчасти развеселен, той промърмори:
– Независимост. Водачество.
– Е, ами...
– Абе глупости са, казвам ти, а си имаме достатъчно мистични щуротии в този случай, та да добавяме и зодии. Медиумът и святото място, Талбът и Бафомет...
– Айрийн и счупената ѝ Марго Фонтейн...
– Айрийн и счупената ѝ Марго Фонтейн – промърмори Страйк и извъртя очи в гримаса.
Заръмя леден дъжд, капчиците му осеяха дървената маса и тетрадката на Талбът, която Страйк побърза да затвори, та мастилото да не се разтече. В безмълвно съгласие двамата се изправиха и поеха обратно към ландроувъра.
На старицата с виолетовата коса, която споделяше един и същ рожден ден със Страйк, две жени, вероятно нейни дъщери, ѝ помагаха да се качи в близка тойота. Цялото семейство бе заобиколило колата, усмихваха се и бъбреха под чадърите си. За кратък миг, докато влизаше в ландроувъра, Страйк се запита къде ли щеше да е, ако доживееше до осемдесет, и кой щеше да е край него.
22
Бъдните времена ни готвят още невиждани неща.
Защо тогава човек се заблуждава сам,
че видимото само реално съществува?
Ами ако Луната крие у себе си съвсем друг свят?
Ами ако безбройните звезди в небето населени са
и той щастлив ще е да го научи някой ден?