Момичето порасна и се сдоби със собствени момичета. Маймунка и жабка. Опитваше се да бъде добра майка, въпреки че нямаше наръчник с инструкции. Опитваше се да бъде добра съпруга, добър служител, добър човек. Всяка секунда изпитваше смъртен страх, че ще се провали, но за известно време всъщност вярваше, че всичко е наред. Поне относително. Отпусна се, не беше подготвена, изневярата и разводът я халосаха в тила. Животът я нокаутира. Случва се на повечето от нас поне веднъж. Може би се е случвало и на теб.
Преди няколко седмици, на връщане от училище, лосът, маймунката и жабката слязоха от автобуса и тръгнаха по моста, както обикновено. Някъде по средата обаче момичетата спряха. В първия момент майката не забеляза и когато се обърна, дъщерите ѝ вече бяха на десетина метра зад нея. Маймунката и жабката бяха купили катинар, защото бяха видели в интернет, че хората от други градове окачат катинари по парапетите на мостовете. „Така заключват любовта завинаги и никога не спират да се обичат!“
Майката беше съкрушена, защото си помисли, че момичетата се страхуват, че след развода тя вече няма да ги обича. Че всичко ще бъде различно и тя вече няма да бъде тяхна. След десет минути панически плач и объркани обяснения от нейна страна маймунката и жабката погалиха търпеливо майка си по бузите и прошепнаха: „Не се страхуваме, че ще те изгубим, мамо. Просто искаме да знаеш, че ти няма да ни изгубиш“.
Катинарът се заключи с щракване. Маймунката хвърли ключа през парапета и се загледа надолу към водата. И трите плачеха. „Завинаги“, прошепна майката. „Завинаги“, отвърнаха момичетата. Когато тръгнаха, по-малката дъщеря призна, че първия път, когато видяла това с катинарите в интернет, решила, че може би го правят, защото се боят, че някой може да открадне моста. После си помислила, че може всъщност да се боят да не би някой да открадне катинара. Накрая кака ѝ обяснила истинската идея, но успяла да го направи така, че сестра ѝ да не се почувства глупаво. Значи с баща ви все нещо сме свършили добре, помисли си тогава майката, щом можете да си признаете, когато сте сгрешили, и да простите на другите, когато те го направят.
Вечерта ядоха пица, любимото ядене на момичетата. После дъщерите заспаха на матраците на пода в малкия апартамент за шест хиляди и петстотин крони, които майката още не знаеше как ще плати следващия месец.
Тя остана сама в мрака. Скоро идваше Коледа, а след това и Нова година. Знаеше с какво нетърпение момичетата очакват зарята. Разкъсваше я това, че те продължаваха да разчитат на нея, защото не знаеха колко сериозно се е провалила. Когато слънцето изгря, тя тръгна да приготвя раниците им, при което от тази на голямата дъщеря падна една тетрадка. Майката се канеше да я пъхне обратно, но страниците, на които се бе отворила тетрадката, бяха изписани и първите думи привлякоха вниманието ѝ. „Принцесата с две кралства.“ В първия момент майката се подразни, защото през целия им живот се опитваше да накара дъщерите си да не бъдат принцеси. Искаше ѝ се да бъдат воини. Тъй като момичетата обичаха майка си, правеха каквото им казва тя, разбира се, или поне се преструваха и всъщност правеха точно обратното в случаите, когато е редно децата грам да не слушат родителите си. По-голямата дъщеря имаше да напише приказка за домашно и тя написа „Принцесата с две кралства“. В приказката се разказваше за принцеса, която живеела в голям, красив замък. Една нощ намерила дупка в пода под леглото си, а от другата страна на дупката имало таен, вълшебен свят, пълен с приказни същества – дракони, тролове и други работи, които дъщеря ѝ явно си бе измислила съвсем сама. Звучаха толкова фантастично, че майката се почувства просто съсипана, тъй като се питаше единствено: „Колко ли отчайваща трябва да е реалността ти, за да копнееш толкова много да... избягаш?“. Всички същества в приказката бяха щастливи, живееха в мир и никой в малкия им свят не страдаше. Но принцесата скоро открила ужасната истината: че вълшебното място, където живеели новите ѝ приятели, в действителност се намирало между два замъка, в две различни кралства. В едното властвал крал, а в другото кралица и двамата водели кръвопролитна война с ужасяващи оръжия. Пращали армиите си да се бият, но стените на двете кралства били твърде високи и силни и не поддавали. Накрая момичето осъзнало, че нямало да има победител, войната просто щяла да опустоши и изтреби всичко наоколо. Чак тогава принцесата узнала истината: кралят и кралицата били нейни родители и цялата война се водела заради нея. И двамата владетели се опитвали да победят другия, за да си върнат принцесата. Когато майката дочете приказката, дъщерите тъкмо започваха да шават сънено върху матраците си и тогава всичко в нея сякаш се пръсна. В края принцесата се сбогуваше с новите си приятели и потегляше сама. Изчезваше в мрака на нощта и не се връщаше. Защото знаеше, че ако изчезне, няма да има за какво да се бият родителите ѝ. Така щеше да спаси както кралствата, така и света помежду им.