Джак: Казва се препинателни знаци.
Лондон: А? Тука ехо ли има?
Джак: Просто ти казах как се наричат.
Лондон: Просто ти казах как се наричат!
Джак: Не звуча така.
Лондон: Не звуча така!
Джак: Ще те помоля да се държиш малко по-сериозно. Можеш ли да ми разкажеш за обира?
Лондон: Ами то дори не беше обир. Банката не работи с пари в брой.
Джак: Разкажи ми какво се случи, моля.
Лондон: Написа ли, че се казвам Лондон? Или пишеш просто „свидетел“? Искам да напишеш името ми, в случай че това се появи в интернет и стана известна!
Джак: Няма да се появи в интернет.
Лондон: Всичко се появява в интернет.
Джак: Добре, ще запиша името ти.
Лондон: Топ.
Джак: Моля.
Лондон: „Топ“. Не разбираш ли какво значи? Топ е нещо ХУБАВО!
Джак: Знам какво означава. Просто не чух какво каза.
Лондон: Просто не чух какво казааа.
Джак: Ти на колко години си?
Лондон: ТИ на колко години си?
Джак: Питам, защото ми се струваш твърде млада, за да работиш в банка.
Лондон: На двайсет съм. Просто замествам, защото никой не иска да работи един ден преди Нова година. Ще уча за барман.
Джак: Не знаех, че за това се учи.
Лондон: Във всеки случай е по-трудно, отколкото да станеш ченге.
Джак: Сигурен съм. Сега ще ми разкажеш ли за обира, ако обичаш?
Лондон: Добреее, ама че си темерут. Ще ти разкажа за „обира“...
16.
Този ден времето го нямаше никакво. През някои зимни седмици в централните части на Скандинавия дори небето не се старае да ни впечатли. Посреща ни с цвета на вестникарска хартия в дъждовна локва, а зората оставя след себе си мъгла като от подпалени призраци. Ето защо денят не беше добър за оглед на апартамент, тъй като в такова време на човек не му се живее никъде. Освен това беше един ден преди Нова година, а що за откачалки ходят на оглед точно тогава? Беше лош ден и за обир, което обаче – в защита на времето трябва да го кажем – не се дължеше на него, а на обирджията.
Но ако се придържаме към дефиницията, това дори не беше банков обир. Което не означава, че въпросният обирджия не възнамеряваше да стане банков обирджия. Намеренията му бяха именно такива, но просто не успя да локализира банка, която работи с пари в брой. А това си е доста ключова част от концепцията за банков обир.
Вината обаче не бе непременно негова. Виновно беше обществото. Не че то бе отговорно за социалните несправедливости, тласнали обирджията по пътя на престъпността (а може и да е отговорно, но в случая не това е важното), просто през последните години обществото се превърна в среда, където нищо не се казва както трябва. Имаше време, когато сиренето беше сирене, а банките банки. Сега обаче явно има „безкасови“ банки, тоест банки без пари, така че е крайно време да се внесе малко ред. Нищо чудно, че хората са объркани, а обществото отива по дяволите, след като навсякъде е пълно с безкофеиново кафе, безглутенов хляб и безалкохолна бира, а ако някой нарече сиренето сирене, със сигурност някой друг проклетник ще се провикне: „Ненене, това е камембер, не виждаш ли!“.
Обирджията, който не успя да стане банков обирджия, влезе в банката, която не беше точно банка, и с помощта на пистолет обяви много отчетливо намеренията си. Но зад гишето седеше двайсетгодишната Лондон, заровена в онзи вид социални мрежи, които до такава степен подкопават социалната компетентност на потребителите, че когато видя обирджията, тя инстинктивно възкликна:
– Ти да не си някаква шега?
(Именно фактът, че не формулира въпроса си като „Това да не е някаква шега?“, ами директно попита „ТИ да не си някаква шега?“, говори много за липсата на уважение от страна на младото поколение към по-възрастните обирджии.) Обирджията ѝ хвърли поглед тип „разочарован татко“, размаха пистолета и ѝ подаде бележка, на която пишеше: „Това е обир! Дай ми 6500!“.
Лондон свъси цялото си лице и се сопна:
– Шест хиляди и петстотин? Да не би да липсват две нули? Освен това сме безкасова банка, как смяташ да ни обереш? Ти акъл имаш ли?
Обирджията се прокашля малко объркано и смотолеви нещо неразбираемо. Лондон разпери ръце и попита:
– Това истински пистолет ли е? В смисъл истински истински? Гледах сериал, където един пич не можаха да го осъдят за въоръжен грабеж, защото пистолетът му не бил истински!