– Татко? – въздъхна той накрая.
– Да, момче? – каза Джим.
– Какво пише в Гугъл?
Джим прочете на глас, че като начало човек трябвало да разбере кой е похитителят. И какво иска.
21.
Окей. Обирджия обира банка. Помислете за това.
То, разбира се, няма нищо общо с теб. Също както и мъжът, който скача от мост. Защото ти си обикновен, свестен човек и никога не би обрал банка. Чисто и просто има някои неща, които на всички нормални хора им е ясно, че не бива да правят при каквито и да е обстоятелства. Не бива да лъжат, да крадат, да убиват, да замерят птици с камъни. Можем да се съгласим с това.
Е, лебедите може би правят изключение, защото могат да бъдат истински пасивно агресивни задници. Но ако оставим лебедите настрана, човек не бива да хвърля камъни по птици. И не бива да лъже. Или... може и да лъже, понякога даже трябва да го прави, например когато детето му го попита: „Защо мирише на сладки? СЛАДКИ ЛИ ЯДЕШ?“. Но във всеки случай не бива да краде и да убива, с това можем да се съгласим.
Или, така де, във всеки случай не бива да се убиват хора. Най-често не бива да се убиват и лебеди дори ако са задници, но е позволено да се убиват животни, ако имат рога и живеят в гората. Или ако са бекон. Но никога не бива да се убиват хора.
Освен ако не са Хитлер. Може да убиеш Хитлер, ако имаш машина на времето и ти се удаде възможност. Все пак би трябвало да е позволено да убиеш някого, за да спасиш милиони и да предотвратиш световна война, това на всички им е ясно. Но в такъв случай колко души трябва да спасиш, за да е оправдано убийството? Един милион? Сто и петдесет? Двама? Един? Нито един? Разбира се, нямаш точен отговор, защото никой няма.
Така че нека да вземем по-прост пример: може ли да се краде? Не, не може. Тук сме съгласни. Освен ако не откраднеш нечие сърце, това е романтично. Или ако крадеш хармониките на хората, които свирят на хармоника по купони, това е общественополезно. Или ако откраднеш нещо малко, ако наистина ти се налага. Тогава е окей. Но в такъв случай може ли да откраднеш нещо малко по-голямо? И кой определя големината? Ако наистина трябва да откраднеш нещо, колко точно трябва да „трябва“, за да можеш да откраднеш нещо наистина сериозно? Ако например знаеш, че наистина трябва и че никой няма да бъде наранен: тогава може ли да ограбиш банка?
Не, дори тогава не бива да го правиш. Вероятно си прав. Ти никога не би обрал банка и нямаш нищо общо с обирджията.
Освен може би страха. Може би се е случвало наистина да те е страх. Случвало се е и на обирджията. Може би защото обирджията е родител на малко дете и съответно има доста опит със страха. Може би ти също имаш деца, тогава знаеш какво е да те е страх през цялото време. Страх, че не знаеш всичко, че не можеш всичко, че няма да се справиш с всичко. Накрая до такава степен свикваме с усещането, че сме се провалили, че всеки път, когато не разочароваме децата си, тайно сме шокирани. Възможно е някои деца да го знаят. Затова от време на време правят дребни неща в найчудновати ситуации, за да ни помогнат да си поемем дъх. Точно, ама точно колкото да ни спасят от удавяне.
Ето защо, когато обирджията излезе навън сутринта, без да осъзнава, носеше рисунката на жабата, маймуната и лоса в джоба на якето си. Момиченцето, което я нарисува, я сложи там. То има по-голяма сестра и двете би трябвало да се карат така, както сестрите винаги се карат, само че почти никога не го правят. Малката може да си играе в стаята на голямата, без голямата да ѝ се развика. Голямата може да има вещи, които обича, без да се страхува, че малката нарочно ще ги счупи. Родителите им все си шептяха „не ги заслужаваме“, когато момичетата бяха съвсем малки. И имаха право.
Сега след развода, в дните, когато сестрите живеят при единия си родител, сутрин слушат новините в колата. Днес по новините говорят за другия им родител, но те още не знаят.
В дните, когато живеят при родителя обирджия, се возят с автобус. Обичат да го правят и през целия път си измислят истории за непознатите хора, които седят пред тях: този там може би е пожарникар, предполага родителят. Онази жена може би е извънземна, казва малката дъщеря. После идва ред на голямата и тя казва НА ВИСОК ГЛАС: „Онзи човек може би е издирван за убийство и има човешка глава в раницата си, кой знае?“. Тогава на лелките от околните седалки им става толкова неловко, че сестрите започват да се кискат, докато не останат без дъх, а родителят трябва да гледа сериозно и да се преструва пред лелките, че не, това изобщо не е забавно.