Почти винаги закъсняват на път за спирката и когато се затичат по моста, а автобусът спре в другия край, момичетата се размиват и почват да викат: „Лосът идва! Лосът идва!“. Защото краката на родителя обирджия са твърде дълги в сравнение с тялото и отстрани изглежда смешно, когато тича. Родителят не го знаеше, преди да се родят момичетата, понеже децата възприемат физическите пропорции на възрастните по по-различен начин – може би защото винаги ни гледат изотдолу, а това е възможно най-лошият ъгъл. Ето защо хитроумните малки тролчета толкова ги бива да ни тормозят. Имат достъп до всичко наше, и най-крехкото. И въпреки това им прощаваме постоянно и какво ли не.
Защото най-странното на това да си родител, не само родител обирджия, ами изобщо, е това, че децата винаги те обичат, независимо какъв си. Поразително дълго продължават да бъдат неспособни да повярват, че родителите им всъщност не са супер умни, адски забавни и безсмъртни. Може би това е биологична функция – до определена възраст децата ни обичат безусловно и безразсъдно поради една-единствена причина: ние сме техни. Добра работа е свършила биологията, трябва да ѝ се признае.
Родителят обирджия никога не нарича дъщерите си с истинските им имена. Докато не започне да принадлежи на някого другиго, човек обикновено не обръща внимание, че тъкмо ние, които сме дали имената на децата си, ги използваме най-рядко. Обичаме да им измисляме галени имена, защото любовта изисква дума за тях, която да е само наша. Ето защо родителят обирджия нарича дъщерите си според усещането, което майка им изпита, когато те започнаха да ритат в корема ѝ преди шест и осем години. Едната като че подскачаше там вътре, а другата като че се катереше. Жабка. Маймунка. И лос, който би направил всичко за тях. Дори нещо съвършено идиотско. Може би и по това си приличате въпреки всичко. Сигурно и ти имаш човек в живота си, заради когото би бил идиот.
Но все пак никога не би обрал банка. Естествено, че не. Но може би си бил влюбен? Почти на всички се е случвало. Човек може да направи страшни тъпотии от любов. Може да се ожени например. Да има деца, да води семеен живот и да има щастлив брак. Или поне така да си мисли. Може би не щастлив, но приемлив. Приемлив брак. В крайна сметка кой може да бъде щастлив непрекъснато? Как да стане това? През повечето време човек е зает просто да се справи с деня си. Сигурно и ти си имал такива дни. Може би ако човек се справи с достатъчно от тях и една сутрин погледне през рамо, ще открие, че е сам, а партньорът му е свърнал някъде по пътя. Може би ще открие лъжа. Така стана с обирджията. Разкрита бе изневяра и дори никой да не ти е изневерявал, сигурно можеш да си представиш какъв би могъл да бъде ефектът от нещо такова.
Особено ако не става дума за единична изневяра, ами за афера, продължила дълго време. Това означава, че не просто са те предали, ами са те измамили. Партньорът ти може би може да ти изневери, като просто не помисли за теб в даден момент, но аферата е нещо, което се планира. Може би най-много болка причиняват милионите следи, които никога не си забелязал. Може би ще бъдеш още по-съкрушен, ако няма добро обяснение. Може би ти би могъл да разбереш, ако ставаше дума за самота или копнеж, ако ти кажат: „Ти все работиш и не ни остава време един за друг“. Но ако обяснението е „ммм, ами, в интерес на истината, изневерих ти с шефа ти“, сигурно е по-трудно. Защото тогава причината да полагаш толкова много извънреден труд след края на работното време, в действителност се превръща и в причината вече да нямаш брак. А когато отидеш на работа в понеделника след раздялата, шефът казва: „Мм, ами, разбира се, това е неловко за всички замесени... така че... може би най-лесно ще е просто вече да не работиш тук?“. В петък си бил женен и с работа, в понеделник си без покрив над главата и безработен. Какво да правиш? Да наемеш адвокат? Да съдиш някого?
Не.
Защото обирджията чу следното: „Хайде сега, не прави сцена. Не създавай хаос. Заради децата!“. И не го направи, не искаше да бъде такъв родител, просто се изнесе от апартамента, напусна работа, затвори очи и прехапа бузи. Заради децата. Може би и ти би направил така. Веднъж жабката каза, че е чула един възрастен в автобуса да казва, че „любовта боли“, а маймунката отвърна, че може би затова хората рисуват сърцата със заострен край. Как да им обясниш развода след нещо такова? Как да им разкажеш за изневярата? Как да го направиш, без да ги превърнеш в малки циници? Влюбването е вълшебно, романтично, гръмотевично. Но влюбването и любовта са две различни неща. Нали? И така трябва да бъде. Никой не би смогнал да си стои влюбен постоянно, година след година. Когато е влюбен, човек не може да мисли за нищо друго, забравя приятелите си, работата си, обяда си. Ако бяхме влюбени през цялото време, щяхме да умрем от глад. Любовта е да си влюбен... само понякога. За да можеш да бъдеш с всичкия си през останалото време. Проблемът е, че всичко е относително, щастието се основава на очаквания, а сега имаме и интернет. Целият свят непрестанно ни пита: „А твоят живот перфектен ли е? Какво? Ами сега? Перфектен ли е ТАКА? Ако не, трябва да промениш нещо!“.