Асансьорът не работеше, така че с Джак се качиха по стълбите, като по пътя звъннаха на всички звънци, за да проверят дали в сградата не са останали хора. Но нямаше никого, защото един ден преди Нова година тези, които трябваше да работят, работеха, тези, които не трябваше да работят, си имаха по-добра работа, отколкото да висят вкъщи, а тези, които нямаха по-добра работа, все пак бяха чули сирените, бяха видели полицаите и журналистите от балконите си и бяха излезли на улицата, за да разберат какво става. (Някои от тях, между другото, се страхуваха най-много да не би в къщата да има змия, защото по интернет наскоро бе плъзнал слух, че в съседния град са открили змия в нечия тоалетна. Това дава представа колко малко вероятна изглеждаше възможността по тези краища да се разиграе заложническа драма.)
Когато Джак и Джим се качиха на етажа с кутията и кабелите, Джим подскочи толкова изплашено, че се сецна (трябва да се отбележи, че в днешно време гърбът на Джим се сецваше на същото място дори при неочаквана кихавица, но все пак). Той дръпна здраво Джак и просъска:
– БОМБА!
Джак завъртя очи така, както само синовете могат, и каза:
– Това не е бомба.
– Откъде знаеш? – попита Джим.
– Бомбите не изглеждат така – каза Джак.
– Може би този, който е направил бомбата, иска да си мислиш така?
– Баща ми, стегни се, това не е...
Ако ставаше дума за който и да е друг колега, Джим би го оставил да се качи нагоре по стълбите. Може би затова някои твърдят, че е лоша идея бащи и синове да работят заедно. Защото вместо това Джим каза:
– Не. Ще се обадя на стокхолмчаните. Джак така и не му го прости.
Началниците и началниците на началниците и който там стоеше над тях в йерархията и се разпореждаше, веднага разпоредиха двамата полицаи да се върнат на улицата и да изчакат подкрепление. Разбира се, не беше много лесно да се намери подкрепление дори в големите градове, защото кой, по дяволите, обира банка един ден преди Нова година? И кой, по дяволите, взима заложници по време на оглед на апартамент? „И кой, по дяволите, прави оглед един ден преди Нова год...“, зачуди се един от началниците и разговорът по радиостанцията продължи горе-долу в същия дух. После един специален парламентьор, стокхолмчанин, се обади на Джак по телефона и съобщи, че ще поеме целия случай. В момента пътувал с колата, бил на няколко часа от тях и на Джак трябвало да му е ясно, че през това време от него се очаква единствено „да контролира ситуацията“. Парламентьорът говореше на диалект, който очевидно не беше стокхолмски, но това нямаше значение, защото за Джим и Джак да си „стокхолмчанин“, беше по-скоро въпрос на поведение, отколкото на произход. „Не всички идиоти са стокхолмчани, но всички стокхолмчани са идиоти“, казваха често в управлението. Което, разбира се, беше дълбоко несправедливо. Защото човек може да спре да бъде идиот, но не може да спре да бъде стокхолмчанин.
След разговора с парламентьора Джак беше по-ядосан, отколкото след последния си разговор с клиентския център на интернет доставчика си. Джим, от своя страна, се чувстваше виновен, задето на сина му нямаше да му се удаде шанс сам да залови обирджията. В резултат на това всичките им решения до края на деня щяха да бъдат ръководени от емоциите им.
– Извинявай, момче, не исках да... – започна Джим посърнало, но не знаеше как да завърши изречението, без да признае, че ако ставаше дума за което и да е друго момче, той също би сметнал, че онова едва ли е бомба.
Но човек не поема рискове, ако момчето е неговото момче.
– Не сега, татко! – отговори Джак кисело, защото отново разговаряше по телефона с началника на началника.
– Какво искаш да направя? – попита Джим, защото имаше нужда да имат нужда от него.
– Като начало можеш да опиташ да се свържеш със съседите от горните етажи, до които така и не стигнахме заради теб и твоята „бомба“, за да сме сигурни, че цялата сграда е празна! – сопна се Джак.
Джим кимна, изравнен със земята. Потърси телефонните номера в Гугъл, като започна със собственика на апартамента, където беше видял бомбата. Вдигна мъж, който каза, че със съпругата му са извън града, а щом съпругата викна