Джак: Никого не обвинявам.
Анна-Лена: С Рогер никога не помагаме на никого по време на оглед, можеш да си сигурен в това. Рогер казва, че щом прекрачим прага, вече сме във война и сме обградени от врагове. Ето защо иска да казвам на всички, че апартаментът се нуждае от сериозен ремонт, който ще излезе скъпо. И нещо май понамирисва на влага? Такива неща. Рогер е много добър търговец. Правим отлични инвестиции.
Джак: Значи не ви е за пръв път? И преди сте купували апартаменти само за да ги препродадете?
Анна-Лена: Рогер казва, че инвестициите са безсмислени, ако не продаваш. Така че купуваме, Рогер ремонтира, аз обзавеждам, после продаваме и купуваме нов апартамент.
Джак: Звучи ми като необичайно занимание за двама души.
Анна-Лена: С Рогер ни харесва, че имаме общ проект.
Джак: Добре ли си?
Анна-Лена: Да.
Джак: Струва ми се, че плачеш.
Анна-Лена: Имах доста тежък ден!
Джак: Извинявай. Проявих нетактичност.
Анна-Лена: Знам, че Рогер не изглежда много чувствителен, но е такъв. Иска да имаме общ проект, защото се страхува, че иначе няма да има за какво да си говорим. Не смята, че съм достатъчно интересна, за да прекарва цял ден с мен, без да имаме проект.
Джак: Сигурен съм, че това не е вярно.
Анна-Лена: Ти пък какво знаеш?
Джак: Предполагам, че нищо. Извинявай. Но се налага да ти задам няколко въпроса за другите хора, присъствали на огледа.
Анна-Лена: Рогер е по-чувствителен, отколкото изглежда.
Джак: Добре. Можеш ли да ми кажеш нещо за другите посетители?
Анна-Лена: Те искаха дом.
Джак: Дом?
Анна-Лена: Рогер казва, че има два типа купувачи. Такива, които правят инвестиция, и такива, които просто искат дом. Тези, които искат дом, са емоционални идиоти, готови са да платят баснословни суми, защото си мислят, че като се преместят тъкмо на това или онова място, ще решат всичките си проблеми.
Джак: Не съм сигурен какво означава това.
Анна-Лена: С Рогер не се ръководим от чувства, когато подбираме инвестициите си. Но всички други го правят. Като двете жени на огледа, бременната и другата.
Джак: Юлия и Ру?
Анна-Лена: Да!
Джак: Смяташ, че те са от хората, които „искат дом“?
Анна-Лена: Съвсем очевидно е. Такива като тях обикалят апартаментите и си мислят, че ще се почувстват по-добре, ако заживеят там. Че може би вече няма да им е трудно да дишат, когато се събудят сутрин. Че няма да седят пред огледалото в банята с невидима тежест в гърдите. Ще се карат по-малко. Ще се докосват по ръцете така, както в началото на брака. Сякаш не могат да се въздържат. Така си мислят.
Джак: Извинявай, че питам, но като че ли отново плачеш?
Анна-Лена: Не е твоя работа какво правя!
Джак: Окей, окей. Просто ми се струва, че доста си размишлявала върху чувствата на хората, които ходят по огледи, така ли е?
Анна-Лена: Главно Рогер размишлява. Той е много интелигентен, да знаеш. Казва, че човек трябва да познава враговете си, а враговете просто искат всичко да свърши. Искат да се нанесат, да приключат с всичко и никога повече да не се налага да се местят. Рогер не е такъв. Веднъж гледахме документален филм за акули, Рогер много обича документални филми, и има един вид акули, които умират, ако спрат да плуват. Имаше нещо общо с набавянето на кислород, не могат да дишат, ако не се движат постоянно. В това се е превърнал бракът ни.
Джак: Съжалявам, не те разбирам.
Анна-Лена: Знаеш ли кое е най-лошото на пенсионирането?
Джак: Не.
Анна-Лена: Че човек има твърде много време да мисли. Нуждае се от някакъв проект. Затова с Рогер станахме акули. Ако не се движим, бракът ни ще се задуши. Купуваме, ремонтираме и продаваме, купуваме, ремонтираме, продаваме. Предложих вместо това да пробваме да играем голф, но Рогер не обича голф.
Джак: Извинявай, че те прекъсвам, но имам чувството, че започваме да се отклоняваме. Трябва да ми разкажеш за заложническата драма. Не за себе си и мъжа ти.
Анна-Лена: Точно това е проблемът.
Джак: Кое?
Анна-Лена: Че според мен той вече не иска да бъде това. Мой.
Джак: Защо го казваш?
Анна-Лена: Знаеш ли колко магазини имат „Икеа“ в страната?