– Добре ли си, приятелче?
Обирджията не съумя да отговори веднага, така че тя продължи да бърбори безгрижно:
– Казвам се Естел, дойдох да огледам апартамента за дъщеря си. Мъжът ми Кнут паркира колата. Никак не е лесно да се намери място за паркиране в този район, а сега, като се напълни с полицаи, ще стане още по-зле. Извинявай, изглежда, те разтревожих. Нямах предвид, че е твоя вината, че Кнут няма къде да спре, разбира се. Добре ли си? Искаш ли чаша вода?
Пистолетът, изглежда, не плашеше Естел, но от друга страна, тя изглеждаше като толкова мил човек, че ако я убиеха, сигурно щеше да приеме вниманието като комплимент. Обирджията избърса очи и каза:
– Да, благодаря.
– Имаме лаймове! – викна Ру и посочи купата на масата, в която имаше поне две дузини от плодовете, тъй като лаймовете явно са твърде популярна декорация за огледи и има основания да се смята, че ако брокерството бъде забранено, в рамките на един сезон Земята ще бъде покрита с толкова дебел слой лаймове, че само младежите с много малки ножове и необяснимо силна любов към мексиканска бира биха оцелели.
Естел донесе чаша вода и обирджията повдигна леко маската си, за да може да отпие.
– Сега по-добре ли си? – попита Естел.
Обирджията кимна бавно и ѝ подаде обратно чашата.
– Аз... съжалявам за всичко това.
– О, няма нищо, приятелче – каза Естел. – И искам да ти кажа, че според мен е разумно от твоя страна, че не си тук, за да откраднеш апартамента. Това не би било много находчиво, защото полицията веднага ще разбере къде живееш! Между другото, банката долу ли искаше да обереш? Тя вече не е ли безкасова?
– Да, благодаря. Забелязах – отговори обирджията мрачно.
– Умно! – оцени Зара.
Обирджията се обърна към нея, съвсем изпусна нервите си и се разкрещя, както крещи човек, когато децата му отново се карат на задната седалка:
– НЕ ЗНАЕХ, окей? Всеки може да СГРЕШИ!
Рогер, чийто инстинкт, когато някой крещеше, бе да се разкрещи по-високо, изкрещя:
– НАСТОЯВАМ ЗА ИНФОРМАЦИЯ!
А обирджията изкрещя:
– САМО МЕ ОСТАВЕТЕ ДА ПОМИСЛЯ МАЛКО!
При което Рогер изкрещя:
– НЕ ТЕ БИВА МНОГО В ТАЯ РАБОТА С ОБИРИТЕ, ДА ЗНАЕШ!
А обирджията от своя страна размаха пистолета и изкрещя:
– ПО-ДОБРЕ ЗА ТЕБ!
Тогава Ру направи две бързи крачки напред и ги сгълча:
– ВСИЧКИ ДА СПРАТ ДА КРЕЩЯТ! НЕ Е ДОБРЕ ЗА ДЕТЕТО!
Което всъщност си е съвсем вярно, децата стават нехармонични от много викане, Ру го прочете в същата книга, в която пишеше, че бременността е общо пътуване. После се обърна изразително към Юлия, все едно очакваше медал. Юлия завъртя очи.
– Сериозно ли, Ру? Заплашват ни с пистолет, но ти се тревожиш, че някой е повишил глас?
Междувременно Естел потупа приятелски обирджията по ръката, в която държеше пистолета, и обясни:
– Тези двете ще имат дете, нали разбираш, само че те са от... сещаш се.
Тя намигна на обирджията, сякаш обирджията трябваше да разбере какво има предвид. Това, изглежда, не се случи, така че Естел приглади полата си и вместо това пробва:
– Във всеки случай смятам, че не е нужно да се караме. Можем вместо това да се запознаем? Аз съм Естел. Ти така и не се представи.
Обирджията наклони глава и направи бърз жест към маската си.
– Аз... ами... как си го представяш?
Естел веднага кимна извинително и се обърна към другите.
– Аха, аха, може би трябва да проявим разбиране към желанието за анонимност на нашето приятелче. Но може би поне ти можеш да ни кажеш как се казваш? – каза тя и кимна към Рогер.
– Рогер – измърмори Рогер.
– А аз съм Анна-Лена – каза Анна-Лена, свикнала да не я питат.
– Аз се казвам Ру, а това е съпругата ми ЮлиАЙ! – каза Ру и се хвана за пищяла.
Обирджията ги огледа и кимна.
– Окей. Здрасти.
– Вече се познаваме! Колко приятно! – заключи Естел и така се зарадва, че плесна с ръце.
А тя наистина можеше да пляска изненадващо силно за толкова дребен човек. Само че не беше най-добрата идея да го прави в стая, където някой държи пистолет, тъй като всички наоколо си помислиха, че внезапният шум е изстрел, и се хвърлиха на пода.
Обирджията погледна изненадано налягалите тела. Почеса се по главата, обърна се към Естел и каза:
– Благодаря, това беше мило.
Анна-Лена лежеше свита на килима до дивана. Беше ѝ трудно да диша и мина почти половин минута, преди да осъзнае, че това се дължи на Рогер, който, мислейки си, че чува изстрел, се беше хвърлил върху нея.
32.
Разпит на свидетел
Дата: 30 декември