Рогер стоеше облегнат тежко на стената и човъркаше под нокътя на палеца си с молива от „Икеа“. Много добре разбираше от какво се страхува Ру: да купи апартамент, да не открие нищо нередно в него и след това да бъде принудена да признае, че грешката всъщност е в нея. През последните години на Рогер никак не му беше трудно да признае това пред себе си, просто не можеше да го признае на глас, защото беше неописуемо ядосан. Понякога човек се ядосва заради нещата, които старостта му отнема, като способността да изпълнява дадена функция например или поне способността да заблуди човека, когото обича, че изпълнява въпросната функция. Анна-Лена го беше разобличила, Рогер вече знаеше това. Беше разбрала, че няма какво да ѝ предложи. Бракът им се беше превърнал в престорено възхищение и проклети зайци в банята. Един апартамент повече или помалко не беше от значение. Затова Рогер продължи да човърка нокътя си с молива от „Икеа“, докато връхчето не се счупи. След това прочисти гърло и даде на Ру най-хубавия подарък, който можеше да си представи.
– Със съпругата ти трябва да купите този апартамент. Нищо му няма. Нуждае се само от лек ремонт, няма влага или мухъл, кухнята и банята са в отлично състояние и финансите на жилищната асоциация са наред. Има няколко разхлабени перваза, но това може да се поправи – каза той.
– Не знам как се поправят первази – прошепна Ру.
Рогер дълго, дълго мълча, след което, без да я погледне, каза трите най-трудни думи, които възрастен мъж може да каже на млада жена.
– Ще се справиш.
40.
Джим си налива кафе в кухнята на участъка, но така и не успява да го изпие, защото Джак се появява и виква:
– Трябва да се върнем в апартамента! Знам къде се крие извършителят! В стената!
Джим не разбира какво, за бога, трябва да означава това, но се подчинява. Излизат от участъка, сядат в колата и се връщат на местопрестъплението, изпълнени с надежда, че всичко ще си дойде на мястото веднага щом влязат вътре. Че са пропуснали нещо очевидно, което ще им даде всички отговори, преди стокхолмчаните да дойдат и да опитат да оберат лаврите.
Прави са, разбира се. Наистина са пропуснали нещо очевидно.
Млад полицай стои на пост в антрето, за да не пуска журналисти и случайни хора да душат из апартамента. Джак и Джим го познават, естествено, градът е малък. И ако за някои млади полицаи се казва на шега, че не са „найострият нож в чекмеджето“, то този полицай изобщо не е в чекмеджето. Дори не им обръща внимание, когато минават покрай него, и те се споглеждат недоволно.
– Ако зависеше от мен, не бих дал на този да пази местопрестъпление – измърморва Джак.
– Аз не бих му дал да ми пази бирата, докато пикая – измърморва Джим, без да пояснява коя от двете задачи е поотговорна.
Но все пак е денят преди Нова година и не разполагат с лукса да си избират колегите. Разделят се и започват да търсят. Джак тропа по всички стени първо с кокалчета, после с фенера си. Джим се опитва да си даде вид, че също има добър план и идеи, и повдига дивана, за да види да не би случайно някой да се крие отдолу. С това планът и идеите на Джим се изчерпват. На масата има кутии от пица и той повдига капака на една от тях, за да види дали е останало нещо. Ноздрите на Джак се разширяват двойно, щом го вижда.
– Моля ти се, татко, нали не смяташ да ядеш от пицата? Стояла е там цял ден!
Таткото пуска обидено капака.
– Пицата е издръжлива.
– Да, ако си коза, която живее на сметище – измърморва Джак.
После се завръща към старателното тропане, високо горе и ниско долу, по всички стени, първоначално с надежда, после все по-обезсърчено. Дланите му се плъзгат несигурно по тапетите, както в първите мигове, след като човек е изпуснал ключовете си в езеро. Самоуверената му фасада постепенно се пропуква и отчаянието, което цял ден е сдържал, най-накрая се изплъзва навън.
– Не. Мамка му. Сгрешил съм. Няма как да е тук.
Джак стои пред онази част от стената, зад която би трябвало да се намира празното пространство, за което говореше Рогер. Но вътре няма как да се влезе. Ако обирджията е там, то някой трябва да е направил дупка и после да го е зазидал, но стената е твърде добре шпаклована и боядисана. Невъзможно е да са се справили толкова бързо. Джак изрежда серия комбинации от полови органи и различни селскостопански животни. Обляга се на стената и гърбът му изпуква. Джим вижда как усещането за провал завладява лицето на сина му и свива разстоянието между ушите и раменете му. Затова, с цялото си бащинско състрадание, се опитва да го окуражи: