Юлан: Стига си мърморил и просто питай каквото имаш да питаш.
Джак: Разбира се. Аз съм само полицай, така че е съвсем разумно ти да решиш как ще процедираме.
Юлан: А?
Джак: Нищо. Трябва ми потвърждение, че и двете сте се намирали в апартамента по време на цялата драма със заложници. Така ли беше?
Ру: Заложници, та заложници. Звучи толкова сурово.
Юлан: Моля ти се, Ру, стегни се, какви бяхме, ако не заложници? По погрешка заплашени с пистолет?
Ру: Бяхме по-скоро злощастното последствие от няколко лоши решения.
Джак: Понеже някой се е спънал и случайно е напъхал главата си в маска?
Юлан: Ако обичате, може ли просто да се съсредоточите върху въпроса ми?
Юлан: Кой въпрос?
Джак: През цялото време ли се намирахте в апартамента?
Ру: Юлан прекара доста време в стаята за хобита.
Юлан: Това не е стая за хобита!
Ру: Добре де, в гардероба. Стига си се хващала за думата.
Юлан: Знаеш много добре как се казва.
Джак: Значи си била в гардероба? Колко време мина? Имам предвид преди да излезеш от гардероба.
Юлан: Какво каза?
Джак: Имам предвид, така де, нямам това предвид.
Юлан: Аха. И какво точно имаш предвид тогава?
Джак: Нищо. Това с излизането не беше метафора за нещо друго, имах предвид, че чисто физически си се намирала във, ами, в гардероб.
Юлан: Бяхме в апартамента през цялото време.
Ру: Защо звучиш толкова кисело?
Юлан: Може би е от ХОРМОНИТЕ, а, Ру? ТОВА ли смяташе да кажеш?
Ру: Не. Не смятах. Или поне не го казах, така че не се брои.
Джак: Разбирам, че сте имали тежък ден, но просто се опитвам да разбера къде са се намирали всички в дадени етапи от заложническата драма. Например когато беше доставена пицата.
Ру: Защо това е важно?
Джак: Защото това е последният установен момент, когато извършителят със сигурност се е намирал в апартамента.
Ру: Когато ядохме пица, аз седях на шезлонга.
Джак: Какъв е този шезлонг?
Юлан: Една от модулните части на дивана. Прилича на канапе.
Ру: Не, не, колко пъти трябва да ти повторя, че не е като канапе? Знаеш ли откъде знам, че шезлонгът не е канапе? Защото тогава ЩЕШЕ ДА Е КАНАПЕ!
Юлан: Не мога повече, пак ли ще водим същия спор, както когато не знаех какво е комод? Ти знаеш ли какво е комод?
Джак: Аз? Не е ли гущер?
Юлан: Ето, виж. Нали ти казах?
Ру: НЕ Е ГУЩЕР!
Юлан: Явно така се наричат шкафовете под мивката в банята.
Джак: Нямах представа.
Юлан: Никой нормален човек няма.
Ру: Вие в пещера ли живеете? Сериозно? Комодите са един вид продължение на лавоарите. Поне това знаете какво е, надявам се?
Джак: Ла... какво?
Юлан: Как може да знаеш какво е лавоар и въпреки това да нарeчeш един walk-in closet гардероб?
Ру: Walk-in closet е наименование, измислено от някой блогър, който пише за сокове и не е имал твърдо лайно от три години, докато лавоарът е истинска мебел!
Юлан: Виждаш ли какво се налага да търпя? Миналата година беше обсебена от лавоари в продължение на три месеца, защото искаше да става дърводелец. Малко преди това щеше да става йога инструктор, а малко след това мениджър на хедж фондове.
Ру: Защо вечно трябва да преувеличаваш. Не исках да ставам мениджър на хедж фондове.
Юлан: А какво тогава?
Ру: Дейтрейдър.
Юлан: Каква е разликата?
Ру: Така и не разбрах съвсем. Някъде по това време започнах да се интересувам от сирене.
Джак: Бих искал да се върнем на въпроса ми.
Ру: Изглеждаш стресиран. Не е полезно да си дъвчеш езика така.
Джак: Няма да съм толкова стресиран, ако отговорите на въпроса.
Юлан: Седяхме на дивана и ядяхме пица. Това е отговорът на въпроса ти.
Джак: Благодаря! Можеш ли да изброиш всички, които са били в апартамента по това време?
Юлан: Ние двете. Естел. Зара. Ленарт. Анна-Лена и Рогер. Обирджията.
Джак: А брокерката?
Юлан: Също.
Джак: Тя къде се намираше?
Юлан: Питаш за точно местоположение?
Джак: Да.
Юлан: Да не съм ти джипиес?
Джак: Просто искам да потвърдиш, че всички останали са били около масата и са яли пица.