– Да се справя със ситуацията.
– Говорихте ли с всички съседи? – попита парламентьорът.
– Цялата сграда е празна – потвърди Джак. Парламентьорът все още беше приклещен в задръстването на магистралата на твърде много мили оттам. Дори полицейските коли не можеха да си проправят път, така че накрая той прие плана на Джак. Но настоя Джак да вкара телефон в апартамента, за да може той лично да се обади на обирджията и да започне преговори за освобождаването на заложниците. И да си припише заслугата, когато всичко приключи, помисли си Джак навъсено.
– Имам добър телефон – каза Джак, тъй като наистина имаше.
Онзи, който Джим наричаше специалната джаджа, дето има скапано покритие дори когато няма скапано покритие.
– Ще се обадя, след като изядат пицата, по-лесно се преговаря, когато хората са се наяли – каза парламентьорът, защото в днешно време на това ги учат в часовете по парламентьорство.
– Какво да правим, ако не отвори вратата, когато се качим? – попита Джак.
– Оставете кутиите пица и телефона на стълбите.
– А как да сме сигурни, че обирджията ще внесе телефона в апартамента? – попита Джак.
– Защо да не го направи?
– Според теб до момента взима ли особено рационални и логични решения? Може да е стресиран и да реши, че телефонът е някакъв капан.
Тогава на Джим внезапно му хрумна нещо. Това изненада и него самия.
– Можем да го сложим в кутиите с пица! – предложи той.
Джак зяпна шокирано баща си. Постоя така доста дълго, след което кимна и каза на парламентьора:
– Ще сложим телефона в една от кутиите пица.
– О, да, това е добра идея – призна парламентьорът.
– Баща ми го измисли – каза Джак гордо.
Джим се обърна, за да не види синът му колко е смутен. Провери в Гугъл какви пицарии има наблизо, позвъни на една от тях и направи доста неконвенционална поръчка: осем пици и комплект от служебните дрехи, които използват разносвачите им. Джим обаче направи грешката да спомене, че е полицай. Собственикът на пицарията беше напълноспособен да следи местните новини в социалните мрежи и освен това не беше глупав и му направи отстъпка заради големия брой пици, но поиска двойно повече за наема на дрехите. Джим го попита ядосано дали случайно не е герой от английска коледна приказка от средата на деветнайсети век, но собственикът на пицарията най-спокойно му зададе контравъпроса дали е запознат с концепцията „предлагане според търсенето“. Когато пиците и дрехите пристигнаха, Джак ги дръпна към себе си, но Джим отказа да ги пусне.
– Какво правиш? Аз ще вляза! – каза Джак решително. Джим поклати глава.
– Не. Все още мисля, че във входа може да има бомба. Така че аз ще вляза.
– Защо ти да влизаш, ако има бомба? Аз трябва да... – започна Джак, но бащата настоя на своето.
– Момче, сигурен си, че онова не е бомба, нали?
– Да!
– Ами ето. Значи няма значение дали аз ще вляза.
– Да не си на единайсет?
– Ами ТИ?
Джак отчаяно се замисли за контрааргумент.
– Не мога да те оставя да...
Джим вече се преобличаше насред улицата, въпреки че беше под нулата. Двамата не се поглеждаха.
– Майка ти не би ми простила, ако изпратя теб – каза Джим, забил поглед в земята.
– А мислиш ли, че би ми простила, ако аз изпратя теб? Ти беше нейният мъж – каза Джак на хоризонта.
Джак кимна към небето.
– Но тя беше твоята майка.
Понякога с дъртия също не можеше да се спори.
51.
Полицейското управление. Стаята за разпит. Кръвта се е оттекла от лицето на брокерката. Тя заеква, изплашена до смърт.
– Об-об-обирджия? А-аз? Ка-ка-как би-би-бих...
Джак, безкрайно доволен от себе си, марширува из стаята и размахва ръце, все едно пред него има невидим оркестър,
– Как можах да не се сетя? Та ти не знаеш нищо. Всичко, което каза за апартамента, беше абсолютно неразбираемо. Никой истински брокер не е толкова лош в работата си!
Брокерката изглежда така, сякаш всеки момент ще се разплаче.
– Ей, правя каквото мога. Знаеш ли колко е трудно да си брокер при сегашното състояние на икономиката?
Джак вперва очи в нея.
– Но ти НЕ СИ брокер! Защото си обирджия! Брокерката поглежда отчаяно към Джим, търсейки някаква подкрепа. Но Джим просто отвръща нещастно на погледа ѝ. През това време Джак удря с юмруци по масата и се вторачва бясно в брокерката.
– Трябваше да се досетя. Когато другите свидетели разказаха за станалото, дори не те споменаха. Защото изобщо не си била там. Признай си! Оставихме се да ни разсееш, като поиска фойерверки, а след това излезе от апартамента с всички останали, право под носа ни. Кажи истината!