– И така успя да го убедиш, наистина ли?
– Не, не, всъщност не. Разказах шега.
– Сериозно?
– Да. Сериозно. Говорехме от четири часа и той изведнъж се умълча. Това е първото, на което ни учат...
– Да ги занимавате с нещо? Да не ги оставяте да мълчат?
– Да, точно. Не знаех какво да правя, затова рискувах и го попитах дали иска да чуе една забавна история. Той мълча цяла минута, след което каза: „Е? Ще разказваш ли?“. И му разправих вица за двамата ирландци в лодката, чувал ли си го?
– Не – каза Джак.
Парламентьорът си пое дълбоко дъх.
– Ами двама братя ирландци отишли да ловят риба в морето. Дошла буря и изгубили и двете гребла. Лодката се носела безцелно, подмятана от вълните, и двамата били убедени, че е настъпил краят. Но изведнъж един от братята видял нещо да проблясва във водата. Оказало се бутилка, той се пресегнал и успял да я хване. Извадил тапата и ПУФ, от нея излязъл дух. Казал им, че ще им изпълни едно желание, каквото и да е. Двамата братя погледнали бурното море. Нямали гребла, никъде не се виждал бряг и единият брат тъкмо щял да изрече най-логичното желание, когато другият възкликнал радостно: „Искам цялото море да е от „Гинес“!“. Брат му зяпнал така, сякаш другият е пълен идиот, но речено – сторено. Всичката вода се превърнала в „Гинес“, а духът изчезнал. Първият брат се облещил към втория и казал: „Проклет глупак! Имахме само едно желание, а ти си пожела морето да е от „Гинес“! Осъзнаваш ли какви ги забърка?“. Другият брат поклатил засрамено глава. Първият брат разперил отчаяно ръце и казал...
Парламентьорът направи драматична пауза, но така и не успя да каже финалната реплика, тъй като Джак го прекъсна:
– „Сега трябва да пикаем в лодката!“
Парламентьорът изсумтя толкова оскърбено, че говорителят на телефона изпращя.
– Значи все пак си го чувал?
– Майка ми обичаше вицове. Вярно ли точно този виц е накарал похитителя да се предаде?
Настъпи пауза, малко по-дълга от обичайното.
– Може да се е страхувал, че иначе ще разкажа още някоя смешка.
Парламентьорът звучеше, сякаш иска да се засмее, но не успя. Джак забеляза това. Вече беше стигнал до последния етаж и сега се загледа към балкона на отсрещната сграда. Бързо обаче се сепна.
– Какво, по дяволите... това е странно.
– Кое?
– Виждам балкона на апартамента, където се намират заложниците. На него стои някаква лелка.
– Лелка?
– Да. Със слушалки.
– Слушалки?
– Да.
– Какви слушалки?
– Какви може да са едни слушалки? Какво значение има? Парламентьорът въздъхна.
– Окей. Глупав въпрос. На колко е години?
– Петдесетина. Може би повече.
– Повече от петдесет или повече от петдесетина?
– По дяво... не знам! Лелка като лелка!
– Да, да, добре, успокой се. Струва ли ти се изплашена?
– Струва ми се... отегчена. Във всеки случай определено не изглежда да е в опасност.
– Звучи като странна заложническа драма.
– Именно. И на стълбите определено няма бомба. А обирджията се е опитал да обере безкасова банка. Още в началото казах, че не става дума за професионалист.
Парламентьорът претегли думите му за миг или два.
– Да. Изглежда, имаш право.
Насили се да звучи уверено, но Джак чу колебанието му. Двамата мъже си поделиха продължително мълчание, преди Джак да помоли:
– Кажи ми истината. Какво се случи при предната заложническа драма?
Парламентьорът въздъхна.
– Мъжът пусна заложниците. Но се застреля, преди да успеем да влезем вътре.
Тези думи ще влязат под кожата на Джак.
Той вече слизаше по стълбите, когато парламентьорът се прокашля.
– Слушай, Джак, може ли аз да те питам нещо? Защо отказа работата в Стокхолм?
Джак обмисляше да излъже, но нямаше сили.
– Откъде знаеш за това?
– Говорих с една началничка, преди да тръгна. Попитах я кой е на мястото. Тя каза да разговарям с Джак, защото бил страшно талантлив. Каза, че няколко пъти ти е предлагала работа, но ти си отказвал.
– Имам си работа.
– Не като тази, която ти предлагат. Джак изсумтя отбранително.
– Всички стокхолмчани си мислите, че светът се върти около проклетия ви град.
Парламентьорът се засмя.
– Слушай, израснах в село, където човек трябваше да шофира четиресет минути само за да си купи мляко. Там смятахме вашия град за голям. За нас вие бяхте стокхолмчани.
Джак също се засмя.
– Предполагам, че всеки е нечий стокхолмчанин.
– Какъв ти е проблемът тогава? Страхуваш се, че няма да се справиш с работата тук ли?