– Не ти ли е студено?
Ленарт поклати глава, при което Зара трябваше да залегне, за да не я перне едното ухо. После той потупа пухкавата глава и се засмя:
– Мне. Казват, че седемдесет процента от телесната топлина изчезва през главата, така че в момента губя само трийсет процента!
Идиот, помисли си Зара, но не каза нищо. Заекът се размърда нервно и добави:
– Е, това е шега. Просто не съм толкова зиморничав, предполагам.
Това не е нещо, с което мъжете, носещи толкова тесни боксерки, обикновено могат да се хвалят, помисли си Зара. После отново си сложи слушалките, като се надяваше, че това ще е достатъчно, за да се отърве от него, но още преди поредното почукване тя вече усещаше, че ще последва изречение, което започва с думата аз.
– Аз всъщност съм актьор. Това с огледите е просто странично занимание.
– Колко интересно – каза Зара с интонация, която само деца или продавачи по телефона биха могли да възприемат като покана за продължаване на разговора.
– Времената са тежки за хората в сферата на културата – кимна заекът.
Зара смъкна примирено слушалките около врата си и изсумтя.
– Значи това е извинението ти да се възползваш от тежките времена за хората, които продават апартаментите си? Как става така, че „хората в сферата на културата“ все отричате капитализма, освен когато вие печелите от него?
Думите се изплъзнаха от устата ѝ, без тя да е сигурна защо. Мостът се мяркаше между заешките уши, които се развяваха замислено с декемврийския вятър.
– Извинявай, но не ми приличаш на човек, който изпитва особено съжаление към тези, които продават апартаменти – каза той.
Зара пак изсумтя, по-ядосано.
– Не ми пука нито за купуващите, нито за продаващите. Пука ми обаче, че явно не разбираш как „страничното ти занимание“ манипулира икономическата система.
Неподвижната заешка глава се усмихваше глупашки, докато вътре Ленарт бе потънал в дълбоки размисли. Накрая каза най-глупавото нещо, което може да излезе от нечия уста, била тя заешка или човешка.
– Какво общо имам аз с икономическата система?
Зара дезинфекцира ръцете си и преброи прозорците, преди да отговори.
– Идеята е пазарът да се саморегулира, но такива като теб нарушават равновесието между търсене и предлагане – каза тя по-скоро примирено, отколкото ядосано.
Заекът, разбира се, възрази по най-предвидимия начин:
– Това не е вярно. Ако не го правя аз, ще го прави някой друг. Не нарушавам закона. Имотите са най-голямата инвестиция на обикновените хора и ако ще купуват, нормално е да искат най-добрата цена. Аз просто предлагам услуга, която...
– Жилищата не трябва да са инвестиции – отговори Зара мрачно.
– А какво тогава?
– Жилища.
– Ти да не си комунист? – подсмихна се заекът.
На Зара ѝ се прииска да го фрасне по носа, силно, но вместо това посочи между ушите му и каза:
– Когато настъпи финансовата криза преди десет години, един мъж скочи от онзи мост заради сриването на жилищен пазар на другия край на света. Невинните бяха уволнени, а виновните получиха бонуси. Знаеш ли защо?
– Тук преувеличаваш мал...
– Защото на такива като теб не им пука за равновесието в системата.
Ленарт изсумтя малко снизходително изпод заешката глава, защото още не беше осъзнал с кого разговаря.
– По-спокойно, финансовата криза беше по вина на банките, не аз измислям...
– Правилата? Това ли щеше да кажеш? Не измисляш правилата, просто играеш играта? – прекъсна го Зара изморено, тъй като предпочиташе да пие нитроглицерин, докато скача на батут, отколкото да слуша поредния мъж, който ѝ изнася лекция за икономическата отговорност.
– Да! Или не! Но...
Зара беше прекарала достатъчно голяма част от живота си в заседателни зали, обградена от хора от целевата група на производителите на копчета за ръкавели, за да може да си представи останалата част от монолога на заека, затова реши да спести своето време и да пощади неговите гласни струни.
– Нека позная накъде биеш: не ти пука за продавача на този апартамент, не ти пука и за Рогер и Анна-Лена, пука ти само за теб самия. Но ще се защитиш, като кажеш, че човек не може да мами на имотния пазар, защото пазарът всъщност не съществува, той е просто концепция. Просто цифри на компютърни екрани. Така че ТИ не носиш отговорност, нали?
– Не... – каза Ленарт, но не можа дори да си поеме дъх, преди Зара да продължи да нарежда.
– После ще изтърсиш някаква псевдофилософска глупост за това как парите нямат стойност, защото те също са просто концепция. После, разбира се, следва урокът по история, в който ти, големият, ерудиран мъж, ще обясниш на мен, малката, необразована жена, за основите на икономическата теория и за възникването на борсата. Може би дори искаш да ми разкажеш за 1902 г. в Ханой, когато градът се опитал да се пребори с инвазия от плъхове, като предложил на жителите възнаграждение за всеки убит плъх, чиято опашка бъде предадена в полицията. И до какво довело това? Хората започнали да отглеждат плъхове! Знаеш ли колко мъже са ми разправяли тази история, за да докажат, че обикновените хора са егоистични и ненадеждни? Знаеш ли на колко много мъже като теб попада всяка една жена на света ежедневно? Мъже, които си мислят, че всяка мисъл, която се пръкне в малките им мозъци, е подарък, който трябва да ни дадете?