– С удоволствие! – изчурулика Естел, влезе вътре и затвори вратата след себе си.
Проправи си път покрай стълбата и седна на последното останало място – един сандък в дъното на гардероба. После сключи ръце в скута си, усмихна се мило и каза:
– Аха, аха, колко хубаво се получи все пак, нали? Не съм яла пица от години. Разбира се, мога да се съглася, че тая работа с обирите и заложниците не е толкова приятна, но аз поне намирам за свежо, че обирджията е жена. Не мислите ли така? Хубаво е, че жените си искат своето!
Юлия допря палец до една малка точка точно между очите си, натисна здраво и се овладя дотолкова, че да отговори:
– Ммм. Заплашва ни с пистолет, но... все пак. Girlpower!
– Не мисля, че пистолетът е истински! – вметна АннаЛена бързо.
Юлия стисна клепачи, за да не си личи как върти очи. Естел се усмихна с любопитство и попита:
– Аха, аха, аз ви прекъснах, разбира се, нали съм си изкуфяла бабичка. За какво си говорехте?
– За брака – изхлипа Анна-Лена.
– О! – възкликна Естел, все едно току-що бяха избрали любимата ѝ категория в някоя телевизионна викторина.
Юлия омекна малко заради ентусиазма ѝ и я попита:
– Мъжът ти Кнут ли се казваше? Откога сте женени? Естел взе да брои наум, докато не ѝ свършиха числата.
– С Кнут винаги сме били женени. Така става, когато остареете. Накрая спира да има време, преди да го е имало другият.
Юлия призна пред себе си, че това много ѝ хареса.
– Как се справяш с толкова дълъг брак? – попита тя.
– Бориш се – отговори Естел прямо.
На Юлия това не ѝ хареса чак толкова много.
– Не звучи много романтично. Естел се ухили хитро.
– Трябва да се изслушвате през цялото време. Само че не през цялото време. Ако се изслушвате през цялото време, има риск после да не може да си простите.
Юлия почеса нещастно вежди.
– С Ру ни биваше да се сдобряваме. Толкова ни биваше, че не беше проблем това колко ни биваше да се караме. Понякога се карах с нея нарочно, защото бяхме толкова добри в... другото. Но сега, уф, не знам. Просто понякога вече не съм толкова сигурна във връзката ни.
Естел завъртя брачната си халка и навлажни устни замислено.
– Скоро след като се влюбихме, с Кнут се уговорихме как да се караме. Той каза, че рано или късно първоначалното влюбване приключва и тогава хората започват да се карат, независимо дали искат, или не. Затова сключихме договор, като тая работа с Женевските конвенции, когато държавите изготвили правила за воюване. С Кнут си обещахме, че колкото и да сме ядосани, няма съзнателно да казваме нещо само за да нараним другия. И няма да спорим само за да спечелим. Защото иначе рано или късно някой ще спечели. А никой брак не може да оцелее след това.
– И всичко това помогна ли? – попита Юлия.
– Не знам – призна Естел.
– Как така?
– Влюбването ни така и не приключи.
Нямаше никакъв шанс да не я харесаш след това. Естел огледа гардероба, сякаш се опитваше да си спомни нещо, после се изправи и отвори сандъка.
– Какво правиш? – попита Юлия.
– Просто разглеждам – извини се Естел.
Анна-Лена не прие отговора ѝ особено добре, тъй като все пак смяташе, че си има неписани правила за това в какво можеш и не можеш да се ровиш по време на оглед.
– Така не се прави! Можеш да гледаш само в шкафове, които вече са отворени! Освен ако не са кухненски шкафове, тях можеш да ги отваряш, но само за няколко секунди, за да видиш колко са големи, не можеш да броиш приборите или да съдиш хората за начина им на живот. Има си... правила! Можеш да отвориш миялната, но не и пералнята!
– Била си на твъъърде много огледи... – каза ѝ Юлия.
– Знам – въздъхна Анна-Лена.
– Тук има вино! – викна Естел радостно и извади две бутилки от сандъка.
– Вино? – повтори Анна-Лена с внезапна бодрост, тъй като очевидно беше окей да ровиш в сандъци, ако в тях има вино.
– Искате ли? – предложи Естел.
– Аз съм бременна – отбеляза Юлия.
– И не можеш да пиеш вино?
– Не мога да пия никакъв алкохол.
– Ама... вино?
Естел я гледаше с ококорена добронамереност. Виното все пак е просто грозде. Децата обичат грозде.
– Важи и за виното – настоя Юлия търпеливо и си помисли как Ру отговори „постоянно, сега пия за трима!“, когато акушерката в родилната клиника им зададе рутинния въпрос дали пият много алкохол. Акушерката не разбра, че Ру се шегува, и атмосферата се напрегна. Сега като се сети за това, Юлия се засмя на глас. Когато си женена за идиот, обикновено се смееш доста.
– Направих ли нещо? – попита Естел тревожно, отпи направо от бутилката и после я подаде на Анна-Лена.