– Мисля, че трябва да се опитаме да помогнем на обирджийката.
Юлия вдигна глава и двете се погледнаха с новооткрито уважение.
– Да, аз също! Точно си го мислех. Не смятам, че изобщо е имала намерение да се случи всичко това – кимна Юлия.
– Само не знам как да стане, как да ѝ помогнем – призна Анна-Лена.
– Да, полицията е обградила сградата, не мисля, че има къде да избяга, за жалост – въздъхна Юлия.
Естел пиеше вино и въртеше пакета цигари в ръка, защото човек не може да пуши около бременни жени, не може, поне не и преди да се е напил достатъчно, че с чиста съвест да може да твърди, че е бил твърде пиян, за да забележи, че наблизо има бременна жена.
– Може просто да се преоблече – каза тя изведнъж, съвсем леко заваляйки ж-то в „може“.
Юлия поклати глава неразбиращо.
– А? Какво имаш предвид, кой да се преоблече?
– Обирджийката – каза Естел и отново отпи от бутилката.
– Като какво? Естел сви рамене.
– Като брокер.
– Брокер? Естел кимна.
– В апартамента вясвал ли се е брокер, откакто се появи тя?
– Не... не, сега, като го казваш... Естел отпи и отново кимна.
– Но съм убедена, че всички полицаи долу на улицата приемат за даденост, че на огледа следва да има брокер. Така че ако...
Юлия я зяпна. После започна да се смее.
– Ако каже, че се предава, и пусне всички заложници, може да се престори на брокер и просто да излезе навън с останалите! Естел, ти си ГЕНИЙ!
– Благодаря, благодаря – каза Естел и надникна в бутилката с едно око, опитвайки се да установи колко още ѝ остава, преди да може да запали цигара.
Юлия стана от стълбата тежко, но забързано, и се отправи навън, за да викне Ру и да ѝ обясни новия им план, но точно преди да отвори вратата, на нея се почука. Не много силно, но достатъчно, че и трите жени в гардероба да се стреснат, все едно някой е хвърлил вътре малки кученца и бенгалски огън. Юлия открехна вратата. Отвън стоеше заекът и ги гледаше засрамено, поне доколкото заешката глава позволяваше.
– Извинете. Не исках да ви безпокоя. Но ми казаха да си обуя панталони.
– Панталоните ти тук вътре ли са? – попита Юлия. Заекът се почеса по врата.
– Не, не, бяха в банята, преди да започне огледът. Но си измих ръцете и без да искам, ги полях с малко вода. Видях свещта на ръба на мивката и реших, че мога да ги нагрея малко, за да изсъхнат. И стана така, че... ами... подпалих ги, така да се каже. Трябваше да ги залея ЦЕЛИТЕ с вода, за да ги изгася. И те подгизнаха. Огледът започна, аз се заслушах в случващото се отвън, после обирджийката се разкрещя и нямаше време да... ами, казано накратко, панталоните ми още са мокри. И си помислих...
Заекът разклати глава към закачалките в гардероба, сякаш се надяваше, че ще може да облече някой от костюмите. Заешките уши пернаха Юлия по челото и тя отстъпи назад, а заекът очевидно прие това за покана да влезе вътре.
– Ама разбира се, влизай, моля... – изръмжа Юлия. Заекът се огледа заинтригувано.
– Колко уютно! – каза той.
Анна-Лена изчезна под саката и избърса очи. Естел запали цигара, защото усети, че вече е все тая. Анна-Лена ѝ хвърли укорителен поглед, а Естел се защити, като каза:
– А, вентилацията отнася дима!
Главата на заека се завъртя леко и той попита:
– Каква вентилация?
Естел се закашля, неясно дали заради дима, или заради въпроса.
– Имам предвид... просто предполагам, но ми се струва, че тук има вентилация. Все пак духа от тавана!
– За какво говориш?
Естел отново се закашля. После спря. Въпреки това някъде над тях продължи да се чува кашлица.
Заекът и жените се спогледаха. Бяха, меко казано, пъстра групичка индивиди, скупчили се в гардероба на апартамент за продан по време на оглед, прекъснат от обирджия. В този град сигурно са се случвали и по-странни неща, но не много по-странни. Естел си помисли, че ако Кнут отвореше вратата на гардероба, щеше да се засмее с цяло гърло и щяха да се разхвърчат яйца навсякъде. Това ѝ хареса. Кашлицата откъм тавана продължаваше, както когато човек се мъчи да спре да кашля, но вместо това положението се влошава. Като кашлица в киносалон.
Юлия премести стълбата до дъното на гардероба, Естел стана от сандъка, а Анна-Лена помогна на заека да се качи. Той натисна с длани и накрая таванът поддаде. Оказа се, че над тях има отвор, който водеше към тясно помещение.