Там се бе скрила брокерката.
60.
Джак е толкова бесен, че вече почти е останал без глас.
– Кажи ми истината! Защо поиска фойерверки? Къде е истинският брокер? ИМА ЛИ ИЗОБЩО истински брокер?
Брокерката, чието сако все още беше набръчкано като муцуна на булдог след часовете, прекарани в тясното пространство над гардероба, се опитва ли, опитва да обясни ли, обясни. Но ако има нещо, на което съвремието и интернет са ни научили, то е, че човек никога не може да очаква, че ще спечели спор само защото е прав. Брокерката не може да докаже, че не е обирджия, защото единственият начин да го направи, е като разкрие къде се намира обирджийката в момента, а тя всъщност няма никаква представа. Джак на свой ред отказва да повярва, че брокерката е брокер, защото това би означавало, че е пропуснал нещо напълно очевидно, а това пък би могло да означава, че всъщност не е особено умен, а той чисто и просто не е готов за такова прозрение.
Джим, който си бе мълчал по време на целия разпит, ако безконечното викане на Джак изобщо може да се нарече „разпит“, сега слага внимателно ръка на рамото на сина си и казва:
– Може би е време за почивка, момче? Джак се облещва насреща му.
– Измамили са те, татко, не разбираш ли? Ти занесе пиците и ти си я оставил да те ИЗМАМИ!
Джим, набеден за глупак, се свива наранено.
– Не може ли просто да направим пауза? Само за малко? Чаша кафе... вода...
– Не и преди да съм разнищил цялата история! – просъсква Джак.
Няма да успее.
61.
Ето какво стана всъщност. Джак затвори на парламентьора, изтича навън и се втурна към отсрещния тротоар. В същия момент Джим излезе от сградата, където се разиграваше заложническата драма. Джак, разбира се, беше бесен, че Джим е влязъл вътре, при положение че трябваше да чака на улицата, но Джим се опита да го успокои.
– Успокой се, момче. Спокойно. Няма бомба, в кашона имаше просто коледна украса.
– ТОВА ГО ЗНАМ! ЗАЩО ВЛЕЗЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СЕ ВЪРНАЛ?
– Защото знаех, че няма да ме оставиш да вляза, ако те бях изчакал. Говорих с обирджията.
– Много ЯСНО, че нямаше да те оставя... чакай, какво?
– Казах, че говорих с обирджията.
Джим разказа точно какво се е случило. Или, така де, толкова точно, колкото можеше. Трябва да се спомене, че разказвачеството не е от най-големите таланти на Джим. Жена му казваше, че той разправя вицове, като започва с поантата, после спира, виква „Не, чакай, имаше нещо преди това, скъпа, какво ставаше преди забавната част?“ и след това се опитва да започне отначало само за да обърка всичко още веднъж. Също така никога не помни как свършват филмите, тъй че може да ги гледа многократно и всеки път да се изненадва, когато се разбере кой е убиецът. Не блести и в настолните игри или телевизионните състезания. Имаше едно, което и жена му, и синът му харесваха. В него известни личности пътуват с влак и трябва да познаят накъде отиват, следвайки уликите. Жената на Джим често го имитираше, докато той седеше надъхан на дивана и даваше какви ли не предположения – от испански столици, през африкански републики, до норвежки рибарски селца, всичко това в рамките на един кръг. И накрая винаги ликуваше: „Прав бях!“. При което Джак измърморваше: „Не си прав, когато предположиш ВСИЧКО!“. А тя? Тя просто се смееше. На Джим това му липсваше. Нямаше значение дали се смее на него, или с него, стига да се смее.
Джим се възползва от възможността да влезе в сградата, докато Джак го няма, защото знаеше, че тя би направила така. Почувства се много, много глупаво, когато стигна до етажа с кашона и осъзна, че балконското осветление е балконско осветление. Но просто се засмя. И продължи нагоре.
На последния етаж имаше два апартамента. В този отляво бяха заложниците, а в този отдясно живееха младежите, които се караха за кориандър и сокоизстисквачки и на които Джим бе принуден да се обади преди известно време (и за чиято раздяла вече знаеше повече подробности, отколкото който и да е страничен човек би трябвало да знае). За всеки случай повдигна капака на пощенския отвор, но вътре всички лампи бяха изгасени, а пощата в антрето свидетелстваше, че отдавна никой не се бе прибирал. Едва след това Джим позвъни на апартамента вляво.
Дълго време никой не отвори, въпреки че той звънеше ли, звънеше. Накрая осъзна, че звънецът не работи, и вместо това почука. Това също не проработи от първия път, но в крайна сметка вратата се открехна леко и навън надникна мъж с костюм и маска. Погледна първо пиците, после Джим.