Юлия, която вече я болеше почти цялото тяло и ѝ се бе изчерпило абсолютно цялото търпение, си проправи път с лакти и затвори балконската врата. После отиде до камината и започна да слага дърва в нея.
– Така и така чакаме пицата, може да запалим огън през това време.
Обирджийката още стоеше в средата на стаята с безполезния пистолет в ръка. Погледна заложниците, които се бяха увеличили с още един човек. Предполагаше, че това ще доведе единствено до пропорционално увеличение на присъдата ѝ.
– Не е нужно да чакате пицата – каза тя и въздъхна. – Можете да си вървите. Предавам се, полицаите могат да... правят каквото смятат да правят. Вие излезте първи, аз ще чакам тук, за да не пострада никой. Изобщо не исках да... взимам заложници. Просто ми трябваха пари за наема, така че адвокатът на бившия ми мъж да не ми отнеме дъщерите. Това беше... извинявайте. Аз съм идиот, вие не заслужавате да ви се случва нещо такова... съжалявам.
Сълзите се стичаха по бузите ѝ, тя вече дори не се насилваше да ги спре. Останалите може би бяха повлияни от това колко мъничка изглеждаше в този миг, или просто всички се замислиха за преживяното днес и каквото означаваше то за тях. Във всеки случай изведнъж всички запротестираха дружно:
– Не можеш просто да... – започна Естел.
– Не си направила нищо лошо! – продължи Анна-Лена.
– Трябва да има начин да разрешим всичко – кимна Юлия.
– Може да измислим път за бягство? – предложи Ленарт.
– Във всеки случай ни трябва малко време, за да съберем всичката необходима информация, преди да ни пуснеш! – пожела Рогер.
– Търгът за апартамента дори не е започнал – отбеляза брокерката.
– Можем поне да изчакаме пиците – подчерта Ру.
– Да, нека поне хапнем? Все пак на всички ни беше много приятно да се запознаем, нали? А това е твоя заслуга! – увери я Естел.
– Сигурна съм, че полицията няма да те застреля или поне не много – утеши я Анна-Лена.
– Нека поне излезем навън заедно с теб! Няма да стрелят, ако всички излезем едновременно! – настоя Юлия.
– Трябва да има път за бягство, щом човек може да се промъкне незабелязано на огледа, трябва да може и да се измъкне незабелязано – напомни Ленарт.
– Да седнем и да изготвим план! – поиска Рогер.
– И да организираме търг! – изрази надежда брокерката.
– И да ядем пица! – добави Ру.
Обирджийката ги огледа един по един, продължително, и накрая прошепна с благодарност:
– Най-лошите заложници.
– Помогни ми да сложа масата – помоли я Естел и я дръпна за ръката.
Обирджийката не се съпротиви, последва Естел в кухнята и се върна обратно с чаши и чинии. Юлия продължаваше да ръчка дървата в камината. Зара проведе известна борба със собствената си личност, но накрая ѝ подаде запалката си, без Юлия да я е молила.
Рогер стоеше отстрани и не знаеше как точно да бъде от полза, затова каза на Юлия:
– Знаеш ли как се прави?
Юлия го зяпна, като мислеше да каже, че майка ѝ я е научила как се пали огън, и мислеше да го каже по такъв начин, че Рогер да не бъде сигурен дали това означава, че Юлия и майка ѝ са подпалили бащата на Юлия, или не. Но денят беше дълъг, всички бяха чули историите на останалите и вече не можеха да им се сърдят чак толкова много, така че вместо това Юлия направи нещо безкрайно щедро.
– Не. Ще ми покажеш ли как се прави?
Рогер кимна бавно, клекна, сръчка подпалките.
– Можем... предполагам, че може би можем, ако ти не... можем да го направим заедно – смотолеви той.
Тя преглътна и кимна.
– С удоволствие.
– Благодаря – каза той тихо.
И после ѝ показа как той пали огън.
– Трябва ли да пуши толкова много? – попита Юлия.
– Нещо не е наред с подпалките – изръмжа Рогер.
– Наистина ли?
– Нали ти казвам, има им нещо на скапаните подпалки!
– Отвори ли клапата за въздух?
– Естествено, че отворих клапата, по дяволите!
Юлия отвори клапата. Рогер изръмжа ниско, а тя се засмя. Той също. Не се спогледаха, но димът пареше на очите и по бузите им се стичаха сълзи. Юлия се обърна към него.
– Съпругата ти е приятен човек – каза тя.
– Твоята също е окей – отговори той.
Двамата продължиха да ръчкат огъня с по една цепеница.
– Ако с Анна-Лена наистина искате апартамента... – започна Юлия, но той я прекъсна.
– Не, не. Апартаментът е добър за деца. С Ру трябва да го купите.
– Не мисля, че Ру го иска, тя намира кусури на всичко – въздъхна Юлия.
Рогер ръчкаше подпалките все по-настоятелно.
– По дяволите, просто я е страх, че няма да е достатъчна за теб и детето. Трябва да ѝ кажеш, че това са глупости. Тревожи се, защото не може да поправи первазите сама, но трябва да ѝ кажеш, че никой не може да поправя первази, преди да е поправял первази за пръв път. Човек се учи!