Джон Бранър
Търговци на роби в космоса
ГЛАВА I
През изминалите месеци Ларс Талибранд пътешестваше дълго и много — от звезда към звезда, от планетна система към планетна система. Пресичаше Вселената назад и напред, стараеше се да избягва дългите полети, като се мъчеше да спести един-два скъпоценни дни. Но все пак не успя да се изплъзне от смъртта, която настойчиво го следваше по петите.
Летеше от Верние до Ирсород и по-нататък до Криу’н Дич, оттам до Нюхолм, а сетне до Марс. Най-после попадна на Земята в началото на карнавала, когато всички хора празнуваха.
Точно тук, в една от стаите на хотела, от чиито прозорци от едната страна се виждаше суматохата на панаира, а от другата — морският бряг, го настигна съдбата. Когато това се случи и определени хора го разбраха, беше изпратено съобщение там, откъдето пристигна Ларс. На разпръснатите из цялата Галактика светове някои мъже и жени облекчено въздъхнаха, защото Ларс Талибранд най-сетне беше мъртъв.
Вопли, тракане и крясъци на музикалните състави, гръмко пеещи групи хора, имитатори на животински гласове, тълпи и хорове от дивашки нощни фанатици, смеещи се на висок глас и пускащи в небето книжни хвърчила, карнавални процесии покрай хотела — целият свят сякаш се беше превърнал в огромна сцена, на която се разиграваше чудовищна гротескна комедия. Но Ларс Талибранд вече не можеше да види нищо.
Същите карнавални процесии като онази, която се точеше край хотела, се движеха по улиците на всеки град на Земята. Колкото по-нависоко се издигаше слънцето на небосвода, толкова повече градове се включваха в празненството.
Долу на брега служителите правеха последна проверка, преди да включат фенерите и да пуснат миниатюрни светещи бактерии, от които целият океан ще засияе. Слугите-роботи проверяваха частите и инсталациите си един на друг, за да са абсолютно сигурни, че през следващата седмица няма да се повредят. На панаира собствениците издигаха будки, палатки и навеси, монтираха въртележки, люлки-лодки и площадки за танци. Тежко натоварени камиони боботеха покрай хотела, докарвайки последните стоки: сладкиши, книжни хвърчила, знаменца, ребуси, сандъци с бутилки вино, маски, саби за дуелиране и хиляди други неща.
Предпазливите хора предадоха скъпоценностите си в държавните хранилища. Собствениците на автомобили и хеликоптери, които нямаха гаражи, ги дадоха в държавни. През карнавала на никого не му се налагаше да заминава спешно нанякъде. По това време никой не работеше и не съществуваше нищо, което би трябвало да се урежда спешно. До тротоарите стояха киберуправляеми таксита-кълба, които можеха да закарат пътниците, където им е нужно. През деня просто трябваше да кажеш на робота в таксито-кълбо адреса — своя или на някого другиго, а през нощта главният кибер на сектора решаваше къде да бъде закаран пътникът.
Синевата на безоблачното небе над града искреше, сгъстяваше се и ставаше по-наситена. Тук-там на Земята през карнавалната седмица валеше дъжд, за да се поддържа метеорологичното равновесие на атмосферата, но нещата по възможност бяха устроени така, че дъждът да вали по-дълго над открито море, а до следващата вечер нощните фанатици идваха на себе си.
След карнавалната процесия бавно се движеха коли с продукти. Тук имаше хиляди транспортни средства — трябваше да са хиляди, защото по време на карнавала никой не се занимаваше с професионалната си дейност, нито един магазин не беше отворен.
Когато най-сетне слънцето залезе, затвориха врати парфюмерийните павилиони и питейните заведения, които до последната минута се мъчеха да задоволят нуждите на хората от бръснари, шивачи, козметика и парфюмерия, както и от спиртни напитки. Персоналът им напусна работните си места, за да се смеси с ревящата тълпа.
Дери Хорн се дръпна от прозореца с изглед към улицата. Последните карнавални процесии стигнаха до панаирния площад и музиката на парадния оркестър се смеси с вопли, стонове, крясъци и скърцането на латерните. Тъкмо сега му беше времето да се облече и също да излезе навън.
Хорн изрече къса заповед и прозорецът стана непрозрачен. Вратите на гардероба се отвориха и се разкри гледката на различни костюми, предназначени за карнавала. Когато прокара изпитателно пръсти по коприната и дантелите, се почувства страшно изгубен.
Раздразнено взе един костюм и го хвърли на облегалката на стола.
Съблече дрехите си и влезе в банята да се освежи.
След душа отиде в сушилнята и застана пред огледалото, високо колкото човешки ръст. Замислено се заразглежда.
„И тъй — каза на себе си, — това си ти, Дери Хорн, двадесет и две годишен.“