— Обвинявам Джен Талибранд, първо, че заедно с други граждани на нашата планета се е законспирирал, за да отвлича хора, които са продавали като роби и са получавали огромни суми за тях. Второ, заедно с други граждани на нашата планета се е законспирирал, за да извърши убийство на брат си Ларс Талибранд, който носи званието Гражданин на Галактиката. Трето, той лично е отговорен за отвличането на един човек на име Дери Хорн, гражданин на планетата Земя, и го е продал като роб.
Братвин беше принуден отново да оближе устните си, обръщайки листа. Сега гледаше право в Джен Талибранд.
— Джен Талибранд, как ще отговорите на обвинението?
Невярващи, всички очи се обърнаха към него, но той не забеляза това. Внезапно се изправи и се взря в нещо зад Братвин.
Другите членове на Съвета проследиха погледа му и видяха синьокож андроид, който бавно прекрачи прага на вратата към работния кабинет на Братвин.
Андроидът с черна брада и заплашителен поглед вдигна ръка и я насочи към Джен Талибранд. Нервите му не издържаха. Силно издишвайки въздух, той се обърна на токове и избяга от залата.
— Задръжте го! — завикаха хората.
Но беше късно. Преди някой да успее да стигне до вратата, той вече отпраши с автомобила си.
В залата ехтяха гласове, Братвин издаваше заповеди и приканваше всички да пазят тишина.
— Сигурно се е върнал в имението си. По-късно ще го последваме, ако вие, които чухте обвинението, сте съгласни, че той е отговорен за това. Тук присъства един андроид, който не е андроид, а е човек. Това е Дери Хорн, за когото вече чухте. Той може да ви каже, че изобщо не е андроид.
Братвин погледна Хорн, който заговори по английски.
Разказа им какво е станало, но без да се впуска в подробности.
Най-старият член на Съвета, който дори не размърда старческия си мозък, за да догони Талибранд и да му попречи да избяга, каза, че отначало трябва да се изслушат свидетелите.
Така с помощта на Братвин, който превеждаше за неразбиращите английски, Хорн изгради ковчега за Джен Талибранд.
Стигнаха имението на Талибранд и откриха, че вратите са заключени. Дори заплахата от страна на Съвета на честта не предизвика отговор на искането да им отворят.
Може би щяха да се върнат и да произнесат присъда над Талибранд на заседание на Съвета, но внезапно по тях откриха огън.
Безспорно куршумът беше предназначен за Хорн, ала попадна в най-стария член на Съвета. След това вината на Джен Талибранд беше призната без никакви дискусии.
Като разбра, че съдбата се е обърнала срещу него, Джен заповяда на хората си да стрелят.
Съветът отстъпи, за да извика слугите и да обсади имението.
Преди настъпването на тъмнината обсъдиха всичко, на много места разкъсаха оградата от бодлива тел и изпратиха едно отделение на космодрума, за да заблудят обсадените.
Братвин беше учтив с Хорн, но го молеше да се държи отзад.
— Ще забележат синята ви кожа дори в тъмнината и освен това вие направихте за нас напълно достатъчно, тъй че сега няма просто да гледаме как ви обстрелват. Пък и това си е наша работа. Съществува фактът, че Джен Талибранд е участвал в тази престъпна търговия и че е убил брат си, но има много повече факти, че е причинил голяма вреда на Съвета на честта, и ние трябва да премахнем тази вреда.
В гората, собственост на Талибранд, се чуваше пукот на съчки, понякога се носеха викове. Сред клоните сякаш се движеха тъмни сенки. От време на време те се сливаха ведно и се чуваха пъшкане и проклятия — завързваше се ръкопашен бой.
Напредваха обаче бавно. Имението на Талибранд беше същинска крепост.
Единственото предимство на нападащите бе, че мнозина бяха посещавали къщата и много добре познаваха плана на имението.
Нощта бавно падаше.
Постепенно защитниците бяха изтласкани до къщата. Братвин заповяда да се окопаят.
— Можем да превземем къщата само с бомби — изрече той замислено. — Другата възможност е продължителната обсада. Но сега, през това време на годината, по-голямата част от реколтата вече е в складовете им, значи не ги грози гладна смърт. Дявол да го вземе, какво правите тук, Хорн?
Той вече беше вдигнал пушката, когато позна приближаващия отзад човек.
— Май стана по-спокойно. Мисля, че не бихте искал да не присъствам на завършването на делото, нали?
Хорн изрече това с подчертано извиняващ се тон.
— Трябва още дълго да чакаме — отговори тихо Братвин.
Обърна се и погледна къщата, простряла се пред него в тъмнината.
Понякога на някого от защитниците се струваше, че вижда някакво движение, и от тъмните отверстия на прозорците прозвучаваха изстрели.