Роботът го упрекна, че търси управителя само за да му помогне по-бързо да си намери стаята.
— Знам какво правя — сурово му отвърна Хорн. — Къде е кабинетът му?
— Третата врата вдясно. Но твърде вероятно е да го няма там.
Кабинетът наистина беше празен. Хорн седна в едно кресло. Сетне запали цигара. Беше я изпушил почти половината, когато влезе Дорди.
— Много съжалявам, че ви накарах да чакате. Току-що изпратих полицаите-андроиди. Те много по-добре си свършиха работата, отколкото Кулин.
— Очаквахте ли ме? Така ми се стори.
— Струва ми се, да.
Дорди седна и преметна крак върху крак. Погледна Хорн, когато той измъкна от джоба си порфейла от сива метална тъкан.
— Вероятно искате да ми зададете няколко въпроса?
Хорн кимна.
— Какво е това нещо? Разбира се, аз го прочетох и разбрах, че е някакъв паспорт или удостоверение за самоличност, но никога не съм чувал някой да се нарича Гражданин на Галактиката. Звучи толкова мелодраматично!
— Те не признават Земята — отговори Дорди. — И това не е чудно. Ние живеем на твърде жестока планета, но в Галактиката съществуват и други светове, както сте се убедил от смайващия брой печати на последните страници на тази книжка.
— Всички го знаят. Имам предвид, че всички са учили галактография и знаят за звездите с населени планети. А също и вносните луксозни предмети и т.н. Само си мисля, че това не отговаря на действителното положение.
— Официално е така.
Май в гласа на Дорди прозвуча насмешка. Защо ли? Внезапно Хорн усети гнетящо чувство на неприязън към този синьокож човек, който в края на краищата е само подобие на човек, направено от разтвори на органични вещества по начин, чиито подробности не знаеше. Нали хората са изобретили процеса на направа на андроидите!
Още веднъж си го повтори. Може би Дорди притежаваше по-остро зрение или нещо подобно, но това нямаше значение.
— Все пак ми е много интересно как изобщо сте се добрал до този документ? — най-сетне попита той.
— Талибранд ми го даде, когато дойде тук. То беше най-ценното, което притежаваше, с изключение на живота му. Даде ми документа само защото знаеше, че у мен ще е в по-голяма безопасност. Ако го намереха у него, съдбата му щеше да бъде решена, колкото и добре да е прикрил следите си.
— Но защо го е дал именно на вас? — Хорн изобщо не знаеше какво да прави по-нататък. — Добре ли го познавахте?
— Никога преди не съм го виждал.
— Тогава…
Не, всичко това нямаше никакъв смисъл. Хорн опита да подходи от друга страна.
— От кого тогава е бягал? Откъде е знаел, че е в опасност? И ако вие сте знаел за това, защо не казахте всичко на Кулин?
— Поради същите причини, заради които нямам намерение да го кажа и на вас.
Дорди се усмихна.
— Тогава значи знаете?
— Знам нещичко. Мога да кажа името му и да твърдя със значителна доза увереност, че съм прав, но все пак не съм убеден, че мога да го докажа.
— Моето впечатление е, че си губите времето — внезапно изрече Хорн. — Май искате да ме забъркате в тази работа. Тя обаче никак не ме интересува. Струва ми се, че желаете единствено да намерите някого, който да окаже натиск върху полицията, за да накаже убиеца на вашия приятел, главния келнер на етажа. Според мен Талибранд никак не ви интересува. Много е вероятно да сте прегледал набързо личните му вещи, преди Кулин и хората му да дойдат тук, и сте измъкнал тази книжка оттам, защото сте бил убеден, че е нещо важно.
Той хвърли сивия портфейл със странната книжка на масата и стана.
— За днес ми стига. Сега най-после искам да се забавлявам.
Понечи да излезе от стаята, но Дорди, който досега седеше неподвижен, го повика:
— Мистър Хорн!
Обърна се, без да каже нещо.
— Не сте прав да твърдите, че Талибранд не ме интересува. Той беше добър човек.
— Така е написано в книжката. Но от чия гледна точка? На Земята това не означава нищо.
— Тук също не сте прав. Впрочем няма никакъв смисъл да ми оставяте този документ. Не ми е нужен.
— На мен също — подхвърли Хорн и напусна стаята.
Излезе от хотела и мина покрай едно фонтанче за питиета. Спря пред него, за да глътне от възбуждащата течност с вкус на плодове, която бликаше от десетина отвора. Внезапно усети, че у него се надига изкуствена веселост. Купи от минаващия покрай него уличен търговец маска и си я сложи.
До тротоара бяха наредени таксита-кълба. Търпеливите роботи едва чуто боботеха, очаквайки пътници. Хорн влезе в най-близкото до него.
Веднага се издигнаха.