Уговорих си среща с подполковника и го предупредих, че Беки е бременна, преди това да е станало очевидно за цял свят. Той каза само загадъчното: „Остави Трентам на мен“.
След месец и половина Беки сподели, че и досега няма вест от този мръсник, и аз за пръв път усетих, че тя изстива към него.
Дори й предложих да се оженим, ала Беки не погледна сериозно на това, въпреки че никога през живота си не съм бил по-искрен. Нощем лежах буден и умувах какво още да направя, за да й докажа, че съм достоен за нея.
Седмиците минаваха и ние с Дафни обграждахме с все по-големи грижи Беки, която от ден на ден заприличваше все повече на изхвърлен на брега кит. И досега не беше получила писмо от Индия, ала много преди да се роди детето, бе престанала да споменава името „Трентам“.
Още щом зърнах Даниъл, ми се прииска да бъда негов баща и бях неописуемо щастлив, когато Беки сподели как се надявала, че още я обичам.
Надявала се, моля ви се!
След седмица се оженихме, подполковникът, Боб Мейкинс и Дафни се съгласиха да станат кръстници на детето.
Следващото лято се венчаха и Дафни и Пърси, но не като нас в гражданското отделение на Челси, а в „Сейнт Маргарет“ в Уестминстър. Затърсих с поглед госпожа Трентам колкото да видя как изглежда, после обаче се сетих как Пърси е споменал, че тя не е сред поканените.
Даниъл растеше като полско цвете и бях трогнат, че сред първите думички, които малчуганът повтаряше и повтаряше, е „тате“. Въпреки това се питах кога ли ще се наложи да седнем и да му кажем истината. „Копеле“ — каква ужасна дамга за невинно дете, принудено да живее с нея.
— Засега можем да не се притесняваме за това — настояваше Беки, аз обаче се страхувах какво ще стане, ако продължаваме да мълчим — доста хора в квартала вече знаеха истината.
Сал ми писа от Торонто, за да ми честити сватбата, а също да ми съобщи, че самата тя е престанала да ражда. Беше богобоязлива католичка, но и на нея явно й бяха предостатъчни четири деца: две момичета, Морийн и Бабс, и две момчета, Дейвид и Рекс. Сестра ми пишеше още, че мъжът й бил повишен и сега бил представител на търговско дружество „Е. П. Тейлър“ за района, така че като теглим чертата, те очевидно бяха добре. Сал не споменаваше нито веднъж в писмата си Англия или че й се иска да се върне в своята родина. То оставаше да й се иска — вероятно единственото, което помнеше от нея, бе как сме спали по трима души на едно легло, как баща ни вечно е бил пиян и храната никога не е достигала, така че не я винях.
Сал ме укоряваше, че допускам Грейс да е много по-редовна с писмата. Добавяше, че не съм могъл да се оправдавам с прекалена заетост, понеже Грейс имала още по-малко време и от мен, все пак беше главна сестра в лондонска университетска болница. След като Беки прочете писмото и кимна в знак на съгласие, започнах да се старая повече и през следващите няколко месеца да пиша по-често.
Кити наминаваше редовно през Челси Терас, но колкото да изврънка от мен още и още пари — всеки път сумите, които искаше, ставаха все по-големи. Сестра ми обаче внимаваше Беки да не е наблизо. Колкото и нахална да бе, успявах да й дам пари.
Умолявах я да си намери работа, дори й предложих да я назнача при мен, тя обаче ми обясни, че просто не й понасяло да работи. Разговорите ни всъщност продължаваха броени минути, защото веднага щом си получеше парите, Кити бързаше да си тръгне. Давах си сметка, че магазините ми стават все повече и заради това ще ми бъде все по-трудно да убедя сестра си най-после да се погрижи за себе си, а след като ние с Беки се нанесохме в новата къща на Гилстън Роуд, Кити дори зачести с посещенията.
Въпреки усилията на Сид Рексол да попречи на желанието ми да се опитам да купя всеки магазин наоколо, обявен за продан — още преди да се натъкна на наистина сериозна съпротива, успях да се сдобия с още седем — сега бях отправил поглед към номера от двайсет и пети до деветдесет и девети: жилищни сгради, които смятах да имам още преди Рексол да е усетил какво съм намислил, да не говорим пък за мечтата ми някой ден да притежавам номер едно на Челси Терас, който заради разположението си оставаше жизненоважен в дългосрочните ми намерения да изкупя всички магазини по улицата.