След като излязоха от номер сто двайсет и девет, Чарли сподели с Арнолд тревогата си, че нещата в магазина за алкохолни напитки все още не вървят, и то въпреки новата система за доставки, която първоначално бяха въвели само в магазина за плодове и зеленчуци. Чарли се гордееше, че това е един от първите лондонски магазини, приемащи поръчки и по телефона — стоката се доставяше още същия ден на клиентите със сметки при тях. Това бе поредното хрумване, което бе заимствал от американците: колкото повече четеше за постиженията на колегите си в Щатите, толкова повече му се приискваше да посети страната и да види всичко с очите си.
Още помнеше първите доставки по домовете, с които се бе заел: бе използвал сергията на колела на дядо си и бе пращал Кити при клиентите. Сега караше син пикап последен модел с три конски сили, отстрани на който със сини букви пишеше: „Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“.
Спря на ъгъла на Челси Терас и се загледа в галерията на номер едно, която с огромния си еркерен прозорец и двойната врата винаги щеше да привлича най-силно вниманието сред магазините на улица Челси Терас. Знаеше, че не след дълго ще дойде времето, когато ще влезе вътре и ще предложи на господин Фодъргил чек за тлъста сума, с която търговецът на произведения на изкуството да си покрие дълговете: неотдавна един напуснал наскоро служител на Фодъргил беше уверил Чарли, че бившият му шеф е на червено с над две хиляди лири стерлинги.
Чарли влезе в помещението на номер едно, но този път, за да плати много по-малка сума, и попита момичето зад щанда дали са готови с новата рамка на картината с Богородица и Младенеца: бяха му обещали да я направят преди цели три седмици.
Той не роптаеше, че са се забавили, защото така си намираше поредното оправдание, за да поразузнае. Тапетите зад щанда все така си бяха отлепени, беше останала само една продавачка и от това Чарли разбра, че собственикът невинаги успява да се разплати със служителите си.
Господин Фодъргил най-после се появи с малката маслена картина в нова позлатена рамка и я подаде на Чарли.
— Благодаря ви — рече младежът, сетне отново се взря в червените и сините тонове, нанесени със замах, и разбра колко много му е липсвала картината. — Колко ли струва? — попита той нехайно Фодъргил и му подаде банкнота от десет шилинга.
— Най-много няколко лири — оповести експертът и се пипна по папийонката. — Навсякъде из Европа ще намерите безброй образци, посветени на темата и нарисувани от незнайни художници.
— Просто се чудех — каза Чарли, след което си погледна часовника и пъхна квитанцията в джоба си.
Беше си оставил достатъчно време, за да се поразходи през Принсес Гардънс и да отиде у подполковника няколко минути преди десет. Сбогува се с господин Фодъргил и си тръгна.
Макар да бе рано, по улиците на Челси имаше доста хора и Чарли поздрави с вдигане на шапка неколцина от клиентите си, които срещна.
— Добро утро, господин Тръмпър.
— Добро утро, госпожо Саймъндс — отвърна младежът и понечи да прекоси улицата, за да мине напряко през парка.
Замисли се какво да каже на подполковника, след като разбере защо той се е отказал от поста председател на управителния съвет. Каквато и да беше причината, Чарли бе решен да не губи стария воин. Затвори след себе си вратичката на парка и тръгна по пътеката през моравата.
Дръпна се, за да стори път на жена с детска количка, и изкозирува на шега на възрастен войник, седнал на една от пейките, за да си свие цигара. След като прекоси тясната морава, излезе на Гилстън Роуд и отново затвори вратичката.
Продължи нататък към Трегънтър Роуд и ускори крачката. Усмихна се, когато пред него изникна малкият му дом, и понеже мислите му още бяха погълнати от подполковника и причината той да напусне фирмата, съвсем забрави, че носи под мишница картината.
Обърна се веднага щом чу писъка и как се затръшва врата — по-скоро по рефлекс, отколкото за да види какво става. Застина на място, съгледал опърпан тип, който изтичва на пътя и се стрелва право към него.
Продължи да стои като омагьосан, докато мъжът с вид на скитник се приближаваше все повече и повече. Накрая спря внезапно на две-три крачки от Чарли. Няколко мига двамата се гледаха, без да проронват и дума. Отпърво Чарли не се сети кой е четинестият дрипав човек пред него. После го позна, ала направо не повярва на очите си.
Не можеше да приеме, че брадясалият тип с опърпан шинел и износено кепе е същият мъж, когото е видял преди около пет години в Единбург.