— Дванайсет хиляди лири стерлинги.
Фодъргил отново премести поглед към Беки, тя обаче вече бе прибрала очилата в дамската си чанта, която затвори със звучно щракане. Той се извърна към Чарли, който продължаваше да стои с ръце в джобовете.
— От първите редове на залата предложиха дванайсет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? — попита Фодъргил. Той отново стрелна с поглед Беки, сетне и Чарли и закова очи върху госпожа Трентам. — В такъв случай дванайсет хиляди лири първи път… — Мъжът се огледа отново.
— Втори път, трети, последен път… — Чукчето се стовари с трясък. — Обявявам, че имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.
Беки се завтече към вратата, но Чарли вече бе отвън на улицата.
— Какви ги вършиш? — подвикна тя още преди да се е изравнила с мъжа си.
— Знаех, че госпожа Трентам ще наддава до десет хиляди лири стерлинги — обясни той, — защото точно толкова има във влога й в банката.
— Ти пък откъде знаеш?
— Сутринта ми каза лакеят й. Между другото ще постъпи при нас като иконом.
В този миг на улицата излезе и председателят на управителния съвет.
— Трябва да кажа, Ребека, че планът ти беше блестящ. А аз да се хвана на въдицата!
— Аз също! — отбеляза Чарли.
— Пое невероятен риск, Чарли Тръмпър — скастри го Беки — не искаше да му се размине току-тъй.
— Дори и да е така, знаех какъв таван си е сложила. Виж, не разбрах ти каква игра играеш.
— Обърках се — призна си жена му. — Когато си сложих очилата… защо се смееш, Чарли Тръмпър?
— Слава богу, че има истински аматьори.
— За какво намекваш?
— Госпожа Трентам реши, че наистина продължаваш да наддаваш, и се хвана в капана — също продължи да вдига сумата. Между другото, не само тя се увлече. По едно време чак ми домъчня за…
— За нея ли?
— Не, не за нея, разбира се — отвърна младежът. — За господин Фодъргил. Предстои му деветдесет дни да бъде на седмото небе от щастие, после обаче ще се сгромоляса с гръм и трясък на земята.
Госпожа Трентам
1919 — 1927
22.
Надали някой би ме описал като снобка. Въпреки това съм убедена, че максимата „Всичко си има място и има място за всичко“ се отнася и за хората.
Родена съм в Йоркшир в разцвета на викторианската империя и според мен няма да е преувеличено, ако кажа, че и моето семейство е играло важна роля в този период от историята на нашия остров.
Баща ми, сър Реймънд Хардкасъл, е не само изключително кадърен изобретател и индустриалец с огромно въображение, но и е създал едно от най-преуспелите търговски дружества в страната. Същевременно винаги се е отнасял с работниците като с членове на семейството и този пример на поведение, към който се е придържал в отношенията си с не така преуспелите, се е превърнал в жалон, който и аз съм се опитвала да следвам в живота.
Братя нямам, имам само една по-голяма сестра — Ейми. Разликата ни е едва две години, но не мога да твърдя, че сме били особено близки, вероятно защото аз бях будно, дори палаво дете, докато тя бе кротка, че и свита, особено в отношенията си с представителите на противоположния пол. Ние с баща ми се помъчихме да й намерим подходящ съпруг, това обаче се оказа неизпълнима задача и дори татко се отказа, след като Ейми прехвърли четирийсетте. След преждевременната смърт на мама тя се посвети изцяло на грижите за любимия ни възрастен баща, нещо, което, бих казала, бе само добре дошло и за двамата.
Виж, аз не се затрудних изобщо да си намеря съпруг. Ако не ме лъже паметта, Джералд бе четвъртият, не, дори петият подходящ жених, който падна на колене и ми поиска ръката. Запознахме се, докато бях на гости в провинциалната къща на лорд и лейди Фаншо в Норфък. Те бяха отколешни приятели на татко и аз се виждах от доста време с по-малкия им син Антъни. Но добри хора ме предупредиха, че той нямало да наследи нито земите, нито титлата на баща си, та реших, че няма смисъл да подхранвам у младежа надежди за по-дългосрочна връзка. Доколкото си спомням, татко бе доста ядосан от поведението ми и вероятно е смятал да ми се накара, аз обаче се постарах да му обясня надълго и нашироко, че Джералд може и да не е най-ослепителният сред ухажорите ми, затова пък има голямото предимство да е потомък на род, притежаващ обработваеми земи в цели три графства, да не говорим за имението в Абърдийн.