Междувременно Найджъл току-що бе приет в „Хароу“ и се опитваше да върви по стъпките на брат си, но се опасявам, че му липсваха неговите способности. През една от безкрайните ваканции, каквито напоследък дават на децата, той ми се оплака, че големите го биели. Казах му да се стегне и да се държи като мъж, защото — нека не забравя — сме във война. Изтъкнах и че не помня Гай да е допускал подобно нещо.
През дългото лято на 1917 година наблюдавах отблизо двамата си синове и не бих твърдяла, че докато бе в домашен отпуск, Гай се е радвал да бъде в компанията на Найджъл — направо не го понасяше. Все повтарях на Найджъл, че е длъжен да се стреми да си спечели уважението на своя по-голям брат, той обаче хукваше в градината и се криеше там с часове.
По време на отпуската му онова лято посъветвах Гай да посети дядо си в Йоркшир и дори намерих първо издание на „Невинни песни“, които синът ми да му подари, понеже знаех, че татко отдавна иска да ги има в сбирката си. След една седмица Гай се върна и потвърди, че наистина е спечелил благоволението на стареца, като му е подарил томчето на Уилям Блейк.
Подобно на всяка майка, и аз през онзи вдъхновяващ период от нашата история се притеснявах дали Гай ще се представи добре пред лицето на врага и накрая, ако е рекъл господ, ще се върне здрав и невредим у дома. Според мен съм в правото си да заявя с чиста съвест, че, както се оказа, никоя майка, колкото и горда да е тя, не би могла да мечтае за по-достоен син.
Съвсем млад Гай бе повишен в капитан, а след втората битка при Марна беше удостоен с Военен кръст. Според някои не му провървя — при повечко късмет е щял да бъде предложен за Викториански кръст. Въздържах се и не изтъкнах, че подобно предложение трябва да бъде подкрепено с подписа на командващия частта, а тъй като тази длъжност се заемаше от Данвърс Хамилтън, лесно обяснение е защо към сина ми бе проявена такава несправедливост.
Малко след сключването на примирието Гай се върна и бе зачислен към полковия гарнизон в Хаунслоу. Веднъж, докато той бе в отпуск, поръчах в „Спинк“ да гравират и върху Военния кръст, и върху умаленото копие на отличието инициалите му „ГФТ“. Междувременно, след като Джералд използва някои от връзките си, брат му Найджъл най-сетне бе приет в Кралската военна академия.
Сигурна съм, че докато беше в Лондон, Гай излизаше с момичета — то оставаше на неговата възраст да не излиза! — но бе наясно, че ожени ли се, преди да е навършил трийсет, това само ще подкопае шансовете му да се издигне в кариерата.
В края на седмицата водеше в Асхърст доста млади жени, аз обаче знаех, че не гледа сериозно на тях, пък и вече му бях харесала едно момиче от съседното село, което семейството ни познаваше отдавна. Нямаше титла, затова пък можеше да проследи родословното си дърво още от Нормандското нашествие. И още по-важно, от Асхърст чак до Хейстингс земите принадлежаха именно на родителите на девойката.
Ето защо Гай ме изненада много неприятно, когато в края на една седмица се появи заедно с момиче на име Ребека Салмън, което — направо не повярвах — по онова време живееше заедно с дъщерята на Харкорт-Браунови.
Както вече дадох да се разбере пределно ясно, не съм снобка. Но се опасявам, че госпожица Салмън е от момичетата, които, кой знае защо, изваждат на показ най-лошото у мен. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против хора, решили да се изучат. Всъщност дори подкрепям устрема им — стига той да е в разумни граници — същевременно обаче човек няма право да си въобразява, че щом се образова, това автоматично му осигурява място в обществото. Просто не понасям хора, които се представят за нещо, което не са, а още преди госпожица Салмън да е стъпила в Асхърст, аз долових, че идва тук с една-едничка цел.
Всички разбрахме, че Гай е увлечен — госпожица Салмън беше точно от тези момичета. В края на следващата седмица, когато останахме за малко насаме, успях да предупредя Гай, че не бива да допуска такива като госпожица Салмън да му завъртят главата, понеже синът ми е чудесна примамка за момичета от простолюдието.
Гай само се засмя и ме увери, че нямал сериозни намерения спрямо щерката на фурнаджията. Пък и, както ми напомни, не след дълго заминаваше за Пуна, където щяха да прехвърлят полка му, така че и дума не можело да става за брак. Ала очевидно усети, че страховете ми не са се разсеяли, защото помисли, помисли и добави: „Вероятно ще ти бъде любопитно да научиш, мамо, че госпожица Салмън вече излиза с един сержант от полка, с когото са си лика-прилика“.