— Да, всичко щеше да е ясно, ако актът беше подписан и от Чарли Тръмпър, и от момичето, лошото обаче е, че под него стои само един подпис — на госпожица Салмън. За капак подполковник Хамилтън я е посъветвал да ме съди за неизпълнено обещание и да посочи мен като баща на детето. Въпреки че съм напълно невинен, ако тя го беше направила, доброто име на полка щеше да пострада непоправимо. Затова реших, че нямам друг избор и трябва да постъпя като достоен мъж — да напусна. — Той допълни вече с повече горчилка в гласа: — И то само защото Тръмпър се е уплашил, че истината може да излезе наяве.
— За какво говориш, Гай?
Той не погледна майка си, само се дръпна от камината и отиде при шкафа с напитките, където си наля голямо уиски. Не се и докосна до сифона с газираната вода и отпи голяма глътка от уискито. Майка му продължи да мълчи — чакаше го да се доизкаже.
— След втората битка при Марна подполковник Хамилтън ми нареди да проведа разследване дали Тръмпър не се е държал като страхливец на бойното поле — рече Гай и се върна при камината. — Мнозина бяха на мнение, че той трябва да бъде изправен пред военен съд, ала единственият свидетел, редник Прескот, бе убит от заблудил се куршум само на няколко метра от нашите окопи. Като последния глупак се хванах да преведа Прескот и Тръмпър до нашите позиции и когато Прескот се свлече, покосен от куршума, се обърнах и видях върху лицето на Тръмпър злорада усмивка. Изсъска ми само: „Не ти провървя, капитане, сега вече нямаш свидетел“.
— Каза ли тогава на някого за случилото се?
Гай се върна при шкафа с напитките и си наля още една чаша.
— На кого да кажа? Прескот вече не беше жив, за да потвърди. Можех да направя ако не друго, то да се постарая редникът да бъде награден посмъртно с орден. Дори и с цената на това Тръмпър да се измъкне сух от водата. По-късно установих, че той отказал дори да потвърди моя разказ за случилото се на бойното поле, заради което насмалко да се размина с Военния кръст.
— А сега, след като успя да те принуди да напуснеш полка, няма с какво да докажеш, че лъже.
— Нямаше да имам, ако Тръмпър не бе допуснал глупава грешка, която може да го изобличи.
— Каква?
— Докато битката беше в разгара си — продължи Гай вече малко по-самоуверено, — се притекох на помощ на двамата мъже, за които ти говоря. Заварих ги да се крият в полуразрушена от обстрела църква. Реших да останем там, докато се мръкне, после да ги преведа до нашите окопи. Докато чакахме на камбанарията слънцето да залезе, Тръмпър помисли, че съм заспал, аз обаче го видях как се връща долу в църквата и взима от олтара великолепна картина с изображение на Богородица и Младенеца. Продължих да го наблюдавам и забелязах, че пъха картината във войнишката торба. Не му казах нищо, знаех, че това ще докаже неговото двуличие. Така де, по-късно можехме преспокойно да занесем картината обратно в църквата. Веднага щом се върнахме в тила, наредих торбата на Тръмпър да бъде претърсена, за да заповядам да го задържат за кражба. Но за моя изненада картината я нямаше.
— И сега как ще ти помогне всичко това?
— Картината се появи отново.
— Появила се е отново ли?
— Да — потвърди по-бодро Гай. — Дафни Харкорт-Браун ми спомена, че я е видяла върху стената на дневната у Тръмпър, и дори ми я описа най-подробно. Веднага разбрах, че това е същата картина с Богородица и Младенеца, която Тръмпър навремето открадна от църквата.
— Дори и да е така, докато платното е у него, не може да се направи почти нищо.
— Вече не е у него. Затова и съм се предрешил така.
— Престани да ми говориш с недомлъвки — скастри го майка му. — Обясни ми като хората, Гай.
— Днес сутринта отидох у Тръмпър и казах на икономката, че с господаря й сме воювали заедно на Западния фронт.
— Не си ли постъпил неразумно, Гай?
— Представих й се като Фаулър, като ефрейтор Денис Фаулър, и обясних, че от известно време се опитвам да се свържа с Чарли. Знаех, че не си е у дома, само преди няколко минути го бях видял, че влиза в един от магазините си на Челси Терас. Камериерката ме изгледа подозрително и помоли да съм почакал в антрето, а тя щяла да се качи и да каже на госпожа Тръмпър, че съм тук. Така разполагах с достатъчно време да се промъкна в дневната и да взема картината от мястото, където Дафни бе споменала, че я е видяла. Излязох от къщата още преди да са се досетили защо изобщо съм идвал.
— Сега обаче ще се оплачат в полицията, че картината е изчезнала, и теб ще те задържат.