В шест часа и три минути сутринта на двайсет и трети април 1927 година дежурният лекар удостовери, че Гай Трентам е издъхнал, и на другия ден, придружавана от ковчега на сина си, госпожа Трентам пое скръбното си пътуване към Англия. Все пак бе доволна, че на континента само двама души знаят колкото нея: възрастен господин, който само след няколко месеца щеше да излезе в пенсия, и жена, която от тук нататък щеше да живее така, както допреди няколко дни не бе и мечтала.
Преди да отплава, госпожа Трентам прати на мъжа си телеграма, съдържаща възможно най-малко сведения, и пое към Саутхамптън безмълвно и анонимно, както бе и пристигнала. След като стъпи на английска земя, се прибра право на Честър Скуеър. Разказа на съпруга си най-подробно за трагедията и той от немай-къде склони на другия ден да пуснат в „Таймс“ некролог, който гласеше:
След дълго и мъчително боледуване капитан Гай Трентам почина трагично от туберкулоза. Погребението ще се състои във вторник, 8 юни 1927 г., в църква „Сейнт Мери“, Асхърст, графство Бъркшир.
Опелото бе отслужено от местния свещеник, който увери паството, че смъртта на Гай Трентам е злощастие за всички, които са го познавали.
Гай Трентам бе погребан в гроба, запазен за баща му. Майор Трентам и съпругата му, роднините и приятелите на семейството, енориашите и слугите си тръгнаха от гробището, свели глави.
През следващите няколко дни госпожа Трентам получи над сто съболезнователни писма, в едно-две от които се казваше, че ако не с друго, може да се утеши с мисълта, че има по-малък син, който да заеме мястото на Гай.
След ден снимката на по-големия брат върху нощното шкафче бе заменена с фотографията на Найджъл.
Чарли
1926 — 1945
25.
Двамата с Том Арнолд правехме обичайната за понеделник сутрин обиколка на магазините, когато той сподели с мен мнението си.
— Това няма да стане никога — отсякох аз.
— Вероятно сте прав, драги ми господине, но мнозина собственици на магазини са изпаднали в паника.
— Страхливци! — рекох аз. — Има близо един милион безработни, кой глупак ще рискува да вдига стачка!
— Дори да е така, задругата на собственици на магазини препоръчва на членовете си да заковат с дъски витрините.
— Сид Рексол ще препоръча същото и ако някой пекинез вдигне крак, за да се изпишка пред „Мускетарят“.
Върху устните на Том се мярна усмивка.
— Значи сте готов за схватка, господин Тръмпър?
— И още как! Този път ще подкрепям до дупка господин Чърчил. — Спрях, за да огледам витрината на магазина за шапки и шалове. — Колко души работят сега при нас?
— Седемдесет и един.
— И колко според теб смятат да стачкуват?
— Петима-шестима, най-много десетима, при това само онези, които членуват в профсъюза на търговските работници. Някои от служителите ни обаче вероятно няма да успеят да дойдат на работа заради стачката в градския транспорт.
— До довечера ми дай имената на всички, които не са сигурни, през седмицата ще поговоря с всекиго поотделно. Така поне ще убедя един-двама, че имат бъдеще в търговското дружество.
— Какво бъдеще, ако стачките продължат?
— Кога най-после ще проумееш, Том, че каквото и да се случи, то не може да повлияе на „Тръмпър“?
— Сид Рексол мисли…
— Той не може да мисли.
— Та той мисли, че през следващия месец за продан ще бъдат обявени най-малко три магазина, а ако избухне всеобща стачка, броят им може да бъде много по-голям. Миньорите убеждават хората…
— Когото и да убеждават, не могат да убедят Чарли Тръмпър — прекъснах го аз. — Уведоми ме веднага щом чуеш, че някой е решил да продава, защото аз и досега купувам.
— Когато всички останали продават!
— Точно тогава трябва да купуваш — отвърнах аз. — Човек трябва да се качва на трамвая именно когато останалите слизат от него. И така, дай ми имената, Том. Междувременно ще отскоча до банката — рекох накрая и се отправих към Найтсбридж.
В тихата си нова кантора на Бромптън Роуд Хадлоу ми съобщи, че в сметката на „Тръмпър“ има малко над дванайсет хиляди лири стерлинги — според него предостатъчно, за да се справим, ако случайно избухне всеобща стачка.
— И вие ли! — възкликнах отчаян аз. — Никога няма да избухне стачка. А и да избухне, ще продължи ден до пладне.