Онази сутрин обслужвах клиентите в магазина на номер сто четирийсет и седем. Боб Мейкинс винаги се дразнеше, ако запретнех ръкави, но наистина ми беше приятно да си бъбря със старите клиенти, а напоследък единствено от тях можех да науча някоя и друга клюка, а също да разбера какво мислят за останалите магазини. Въпреки това трябва да си призная, че когато дойде редът на господин Фодъргил, опашката се бе проточила чак до бакалията, която, както знаех, Боб още смяташе за конкуренция.
— Добро утро — поздравих аз Фодъргил. — Какво да бъде днес, драги ми господине? Имаме много хубави…
— Дали е възможно да поговорим насаме, господин Тръмпър?
Бях толкова изненадан, че не отговорих веднага. Знаех, че госпожа Трентам разполага с още девет дни, за да изпълни договора, и не очаквах дотогава да науча някакви новини. Така де, сигурно и тя си имаше своите Хадлоу и Краудър, които да й движат книжата.
— Опасявам се, че единственото място, където можем да разговаряме, е складът — предупредих аз Фодъргил. Свалих зелената престилка, оправих ръкавите на ризата и си облякох сакото. — В жилището горе се е нанесъл управителят — обясних и поведох собственика на галерията към дъното на помещението.
Поканих го да седне на преобърната щайга от портокали и придърпах втора. Разположихме се един срещу друг, точно като шахматисти. Мина ми през ума, че ще обсъждам в доста странна обстановка най-важната сделка в живота си. Опитах се да запазя спокойствие.
— Ще говоря без недомлъвки — подхвана Фодъргил. — От няколко седмици не съм се виждал с госпожа Трентам, а напоследък тя отказва дори да разговаря с мен по телефона. И не само това — от „Савил“ ми дадоха да разбера, че не им е наредено да приключат от нейно име сделката. Дори подметнаха, че доколкото схванали, госпожата вече не проявявала интерес към помещението.
— Въпреки това си прибрахте капарото от хиляда и двеста лири стерлинги — напомних му аз и сподавих усмивката.
— Не го отричам — потвърди мъжът. — Но оттогава съм се заел с други неща, а и общата стачка…
— Съгласен съм, времената са тежки — рекох му аз.
Усетих как по дланите ми избива пот.
— Да де, но вие никога не сте криели желанието си да станете собственик на галерията.
— Вярно е, ала след търга купих с парите, които бях заделил за нея, няколко други магазина.
— Знам, господин Тръмпър. Сега обаче съм склонен да се споразумеем за далеч по-разумна цена…
— Както безспорно помните, бях готов да броя три хиляди и петстотин лири стерлинги.
— Стига да не ме лъже паметта, последната сума, която посочихте, беше девет хиляди лири.
— Тактика, господин Фодъргил, най-обикновена тактика. Както със сигурност схващате, и през ум не ми е минавало да давам девет хиляди.
— Но жена ви посочи при наддаването сума от пет хиляди и петстотин лири, дори и да забравим, че след това заяви как е готова да даде единайсет хиляди.
— Не мога да го отрека — потвърдих аз. — Но тъй като сте ерген, господин Фодъргил, вероятно не знаете, че ние в Ийст Енд гледаме на съпругите като на източник единствено на неприятности и разправии.
— Готов съм да продам галерията за седем хиляди — натърти човекът. — Но само на вас.
— Ще я продадете и за пет хиляди — възразих аз, — стига някой изобщо да прояви интерес.
— И дума да не става! — отсече господин Фодъргил.
— След девет дни ще бъдете на друго мнение, но нека ви кажа какво ще направя — допълних аз и се надвесих толкова много напред, че още малко, и да падна от щайгата. — Ще зачета думата, дадена от жена ми, и ще ви броя пет хиляди и петстотин лири стерлинги, които, да ви призная, бяха и таванът, определен ни от управителния съвет, но само при условие, че до полунощ подготвите всички документи и ми ги донесете да ги разпиша. — Фодъргил отвори уста да се възмути. — Това, разбира се, не би трябвало да ви затрудни — допълних, докато той не е възроптал. — Договорът е върху писалището ви от осемдесет и един дни. Единственото, което остава да сторите, е да смените името и да смъкнете цифрата. А сега ще извинявате, господин Фодъргил, но трябва да се връщам при клиентите.
— Никой досега не се е държал така грубиянски с мен — оповести мъжът и скочи разгневен.
Обърна се и излезе, оставяйки ме сам в склада.
— Аз пък никога не съм твърдял, че не съм грубиян — казах на преобърнатата щайга.