Чарли се наведе към тях.
— Затова пък дядо му го е научил да продава плодове и зеленчуци, така че, докато е жив, да върши нещо полезно.
Даниъл замълча, за да осмисли двете противоположни мнения.
— Ако заместник-ректорът продължава със същото темпо, церемонията ще се проточи ужасно дълго — прошепна Беки след половин час, когато достолепният мъж бе достигнал едва до буквата „П“.
— Ще почакаме — отвърна ведро Дафни. — Ние с Пърси не бързаме, има много време до начало на надбягванията на хиподрума „Гудуд“.
— Виж, виж, мамо! — ахна Даниъл. — Открих в списъка още един Арнолд, още един Мур и още един Тръмпър.
— Тези имена се срещат доста често — отвърна Беки и докато наместваше момченцето пред себе си, не си направи труда да надзърне в списъка.
— Как ли изглежда, мамо? — не мирясваше Даниъл. — Всички Тръмпърови ли си приличат?
— Не, глупчо, срещат се в най-различни форми и размери.
— Но и малкото му име започва със същата буква, както на татко — допълни хлапето доста високо и хората, насядали три реда пред тях, се почувстваха участници в разговора.
— Шшшт! — спря го Беки, понеже двама-трима се обърнаха и ги изгледаха.
— Чарлс Джордж Тръмпър, бакалавър на математическите науки — обяви заместник-ректорът.
— И дори прилича на баща ти — подметна Чарли, после се изправи и отиде да си получи дипломата.
Всички заръкопляскаха още по-силно, щом научиха на колко години е новоизпеченият бакалавър. Беки зяпна невярващо, Пърси се зае да си бърше очилата, по нищо не личеше Дафни да е изненадана.
— Откога знаеш? — попита през стиснати зъби Беки.
— В деня, след като ти получи бакалавърската степен, Чарли се записа в колежа „Бъркбек“.
— Но кога е намирал време?
— Трябваха му осем години. Всеки ден, докато ти спеше сладко-сладко, той ставаше и учеше.
В края на втората година предвижданията на Беки за постъпленията от галерията на номер едно звучаха малко по-оптимистично. Месеците обаче минаваха, а дълговете си оставаха все тъй големи. Чак през третия месец на третата година Беки започна да намалява с малко главницата.
Тя се оплака пред управителния съвет, че макар и изпълнителният директор да помага с оборота, той не допринася с нищо за печалбата, защото вечно решава, че непременно трябва да откупи търсените експонати, и то на цена, която не включва търговската отстъпка.
— Затова пък, госпожо Тръмпър, създаваме много ценна сбирка от произведения на изкуството — напомни й веднъж той.
— Освен това пестите от данъците и правите разумни вложения — изтъкна и Хадлоу. — По-нататък нищо чудно да използваме колекцията като банкова гаранция.
— Дори да е така, господин председателю, сега-засега това не допринася особено за подобряването на финансовия ми отчет. Изпълнителният директор ми взима най-продаваемата стока, на всичкото отгоре е разчел кода, с който работим по време на търговете, и винаги знае каква е предварително определената цена.
— Говориш така, сякаш не си част от търговското дружество — укори я усмихнат Чарли и добави: — Макар че, да ви призная, вероятно щеше да ни излезе много по-евтино, ако те бяхме оставили в „Сотби“.
— Да не се вписва в протокола — уточни свъсен председателят на управителния съвет. — Между другото, какъв е този код на търговете?
— Няколко букви, взети от една или повече думи и съответстващи на числа, например „Чарли“ ще изглежда като Ч — 1, А — 2, Р — 3 и така нататък, а ако някоя буква се повтаря, я пропускаме. И така, ако се досетиш за двете думи, които заместваме с цифри, и се добереш до вътрешния каталог, ще разбереш и каква приблизителна цена сме определили за всяка картина.
— Защо тогава не сменяте от време на време думите?
— Защото, който е разчел веднъж кода, ще се досети и за новите думи. При всички положения се иска доста практика, за да погледнеш буквите АНХХ и веднага да се досетиш, че това е…
— Хиляда и триста лири стерлинги — подсмихна се самодоволно Чарли.
Докато Беки се стремеше да наложи галерията на номер едно, Чарли успя да купи още четири магазина, включително будката за вестници и бръснарницата. Госпожа Трентам не се опита да му попречи. Той сподели с останалите от управителния съвет, че, както личи, тя вече не разполага със средства, за да осуетява намеренията му.