— Горе-долу като мен — усмихна се Чарли.
Министърът обаче не успя да осигури мъже, които да карат камионите.
— Щом няма мъже, господин министре, ми трябват двеста жени — подметна Чарли и въпреки безобидните закачки, които карикатуристите си правеха с шофьорките, бе необходим само месец, та броени часове след пристигането й в пристанищата храната да поема от доковете към всички точки на държавата.
Самите докери посрещнаха добре шофьорките, а профсъюзните водачи така и не разбраха, че Чарли разговаря с тях на един език, а в министерството — на съвсем друг.
След като отстрани пречките пред разпределението на хранителните продукти, той се натъкна на други две затруднения. От една страна, земеделците се оплакваха, че не са в състояние да произвеждат достатъчно храна, понеже въоръжените сили им взимали най-кадърните мъже, от друга, Чарли установи, че и вносът на продукти от чужбина е недостатъчен заради успешната кампания на германските подводници.
Той предложи на Ултън две решения:
— Осигурихте ми момичета, които да карат камионите, сега трябва да ми намерите и млади жени, които да работят на полето — рече му той. — Този път ми трябват пет хиляди — това е броят на хората, които според самите земеделци не им достигали.
На другия ден Ултън даде интервю пред Би Би Си и призова страната да намери момичета, които да работят по фермите. През първите двайсет и четири часа молби подадоха петстотин млади жени и до два месеца и половина Ултън осигури петте хиляди момичета, поискани от Чарли, който обаче не започна да отпраща желаещите, докато броят на записалите се доброволки не достигна седем хиляди — това вече накара председателят на Националния съюз на земеделците да грейне в усмивка.
Колкото до вноса на хранителни продукти Чарли посъветва Ултън да замени картофите, които все не достигаха, с ориз.
— Но откъде ще го купим този ориз? — завайка се министърът. — Пътуването до Китай и Далечния изток е твърде опасно.
— Знам, знам — увери го Чарли. — В Египет познавам доставчик, който всеки месец е в състояние да ни осигури един милион тона.
— Можем ли да разчитаме на него?
— Разбира се, че не. Но брат му и досега работи в Ийст Енд, ако го изселим за някой и друг месец, все ще се споразумея със семейството му.
— Ако пресата надуши какво сме намислили, жив ще ме одере.
— От мен няма да научи, господин министре.
На другия ден Ели Халил се озова в затвора „Брикстън“, а Чарли замина със самолет за Египет, за да сключи с брат му сделка за един милион тона ориз месечно, всъщност заделени за италианците.
Споразумя се с египтянина половината доставки да се плащат в лири стерлинги, а другата половина — в пиастри, а също, ако доставките пристигат навреме, в Кайро да не се появяват никакви документи за тях. Чарли заплаши Насим Халил, че ако не изпълни това условие, египетските власти ще научат всичко за сделката.
— Справедливо е, Чарли, но ти всъщност винаги си бил много точен. А брат ми Ели? — попита египтянинът.
— В края на войната ще го освободим, но само ако оризът пристига навреме.
— Чудесно — съгласи се Насим. — Някоя и друга годинка зад решетките ще му дойде добре. Така де, Ели е от малцината членове на семейството, които още не са били задържани по волята на Негово Величество.
Чарли се стараеше да прекарва поне два-три часа седмично с Том Арнолд, за да не губи връзка с Челси Терас. Волю-неволю Том бе принуден да докладва, че фирма „Тръмпър“ постоянно е на загуба и той е трябвало да затвори пет от магазините, а други четири да закове с дъски — това натъжи Чарли, защото съвсем наскоро Сид Рексол му беше писал, че е готов да му продаде всички магазини на задругата, както и разрушената при бомбардировките пивница на ъгъла, и то за шест хиляди лири стерлинги общо, сума, която според Рексол самият Чарли му е предлагал навремето. Както кръчмарят напомняше във второ писмо до Арнолд, единственото, което Чарли трябвало да стори, било да подпише чека.
Чарли прочете договора, приложен от Рексол, и каза:
— Давах му тези пари много преди да избухне войната. Върни му книжата. Сигурен съм, че догодина по това време той ще предлага същите магазини най-много за четири хиляди лири стерлинги. Но гледай да не го дразниш, Том.
— Няма да е лесно — отвърна изпълнителният директор. — Откакто „Мускетарят“ бе разрушен от бомба, Сид отиде да живее в Чешир. Отворил е кръчма в някакво селце на име Хатъртън.