— Казвай колко ти дължа? — попита, след като пресуши и последната капка бира в халбата.
— Аз черпя — отвърна Рексол.
— Ама как така, Сид…
— Настоявам! То оставаше един стар приятел да си плаща в моята пивница! Казах ти вече, аз черпя, Чарли — повтори той точно когато телефонът иззвъня и Хилда Рексол отиде да вдигне.
— Е, време е да тръгвам — рече гостът. — Не искам да закъснявам за конференцията, а и довечера ми предстои да държа поредната реч. Радвам се, Сид, че свършихме работа.
Вече бе отишъл при вратата, когато госпожа Рексол дохвърча при тезгяха.
— Търси те някаква жена, Сид. Обажда се отдалеч. Представи се като госпожа Трентам.
Месеците минаваха и Чарли се справяше все по-добре и по-добре с възложената му задача. Никой директор на пристанище не беше сигурен кога точно той ще нахълта като фурия в кабинета му, никой доставчик не се изненадваше, ако Чарли му поискаше за проверка фактурите, а председателят на Националния съюз на земеделците мъркаше доволно всеки път, когато чуеше името му.
Така и не се наложи да се обажда на министър-председателя, затова пък Чърчил го потърси веднъж. Беше четири и половина сутринта, когато телефонът върху писалището на Чарли иззвъня.
— Добро утро — поздрави той.
— Тръмпър ли е?
— Да, кой се обажда?
— Чърчил.
— Добро утро, господин министър-председателю. Какво обичате?
— Нищо. Само проверявам дали е вярно това, дето го разправят за теб. Между другото, благодаря ти.
После затвори.
От време на време Чарли дори успяваше да обядва с Даниъл. Сега момчето бе прикрепено към Министерството на войната, но не обелваше и дума с какво точно се занимава. След като го повишиха капитан, единственото притеснение на Чарли бе как ще реагира майка му, ако го зърне в униформа.
В края на месеца, когато се отби да се види с Том Арнолд, той му съобщи, че господин Хадлоу се е пенсионирал и сега директор на банката е някой си Пол Мерик, който не бил толкова отзивчив.
— Разправя, че дълговете ни са достигнали неприемливи равнища и вероятно било време да предприемем нещо — обясни Том.
— Виж го ти него! — възкликна Чарли. — В такъв случай явно ще се наложи да го посетя и да му кажа някоя и друга истина.
Макар че сега „Тръмпър“ притежаваше всички магазини по Челси Терас без книжарницата, Чарли все още бе изправен пред проблема с госпожа Трентам и с разрушените по време на бомбардировките жилищни сгради, да не говорим пък за допълнителните притеснения с хер Хитлер и неприключилата война: той бе склонен да ги вписва в една и съща графа и почти винаги именно в тази последователност.
В края на 1942 година, след победата на Осма армия при ел-Аламейн, войната с хер Хитлер направи стъпка в правилната посока. Чарли бе убеден: Чърчил е бил прав, когато е оповестил, че вълната се е обърнала. Войските на съюзниците навлязоха първо в Африка, сетне в Италия, Франция и накрая в Германия.
По това време обаче вече господин Мерик, а не Чарли настоя да се срещнат.
Когато влезе за пръв път в кабинета на новия директор, Чарли бе изумен колко млад е наследникът на господин Хадлоу. Трябваше да мине известно време и докато свикне, че не е задължително директорът на банка да носи жилетка и черна вратовръзка. Пол Мерик бе малко по-висок от Чарли и точно толкова широк, ако не броим усмивката. Чарли бързо установи, че господи Мерик не си пада по любезностите.
— Знаете ли, господин Тръмпър, че сте на червено с близо четирийсет и седем хиляди лири стерлинги и сегашните ви приходи не покриват дори…
— Да де, но имуществото на фирмата струва четири-пет пъти повече.
— Само ако намерите кой да го купи.
— Но аз не го продавам.
— Не е изключено и да нямате друг избор, господин Тръмпър, ако банката реши да си поиска парите.
— Тогава просто ще сменя банките — отсече Чарли.
— Очевидно не сте имали време да прочетете протокола от последното заседание на своя управителен съвет — тогава изпълнителният директор на вашето дружество — господин Арнолд, е докладвал, че през последния месец е посетил шест банки, но никоя не е проявила и най-малък интерес да поеме сметките на „Тръмпър“.
Мерик изчака клиентът да каже нещо, но тъй като Чарли продължаваше да мълчи, добави:
— Пак на същото заседание господин Краудър е обяснил на управителния съвет, че сега имате големи затруднения, защото от трийсетте години насам цените на недвижимите имоти никога не са били толкова ниски.