— Да, но след като войната свърши, те отново ще скочат за един ден.
— Може би, дотогава обаче може да минат години и вие отдавна да сте обявили фалит…
— Мен ако питате, войната ще свърши най-много до дванайсет месеца.
— Особено ако и занапред подписвате чекове за шест хиляди лири стерлинги, с които да купувате магазини, струващи два пъти по-евтино.
— Но ако не бях…
— Сигурно нямаше да бъдете в такова тежко положение.
Известно време Чарли мълча.
— И какво очаквате от мен? — попита той накрая.
— Настоявам да гарантирате заемите, които сте теглили от банката, с всичките имоти и наличната стока на фирмата. Вече съм съставил необходимите документи. — Мерик обърна към него листа хартия, оставен насред писалището. — Ако решите да подпишете — допълни той и посочи точките в долния край на листа, от двете страни на които имаше кръстчета, драснати с молив, — съм готов да удължа срока на плащане на заема с още дванайсет месеца.
— А ако откажа?
— Ако откажете, няма да имам друг избор, освен до двайсет и осем дни да ви обявя в неплатежоспособност.
Чарли се вгледа в книжата и видя, че Беки вече се е подписала на горния ред. Известно време двамата мъже мълчаха — Чарли умуваше какво да предприеме. После, без да казва нищо, извади писалката, драсна между двете кръстчета подписа си, обърна документа към банкера и излезе мълком от кабинета.
На седми май 1945 година в Реймс генерал Йодъл подписа капитулацията на Германия, която генерал Бидъл Смит прие от името на съюзниците.
Чарли тъкмо се готвеше да се включи в празненствата по случай победата на Трафалгарския площад, когато Беки му напомни, че са на червено вече с близо шейсет хиляди лири стерлинги и Мерик отново се е заканил да ги обяви в несъстоятелност.
— Гарантирал съм заема с всичките ни имоти и с наличните стоки. Какво още очаква от мен? — тросна се Чарли.
— Предлага да продадем единственото нещо, което би покрило дълговете ни — след това дори ще ни остане малко капитал, с който да избутаме следващите една-две години.
— И кое е това нещо?
— „Хора, ядящи картофи“ на Ван Гог.
— И дума да не става!
— Но, Чарли, картината е собственост на…
На другата сутрин той си уговори среща с лорд Ултън и му обясни, че има лични проблеми, с които трябва да се заеме незабавно. Изтъкна, че войната в Европа вече е приключила, и помоли министъра да го освободи от задълженията му.
Лорд Ултън му влезе в положението и подчерта, че и той, и цялото министерство ще съжаляват много, задето Чарли ги напуска.
Когато след месец си тръгна от кабинета в министерството, единственото, което взе със себе си, бе Джесика Алън.
И през 1945 година не намери изход от затрудненията: цените на недвижимите имоти продължиха да падат, от ден на ден инфлацията ставаше все по-голяма. Въпреки това беше трогнат, когато след капитулацията на Япония и разгрома на Уинстън Чърчил на изборите бившият министър-председател даде вечеря в негова чест точно преди да напусне Даунинг стрийт номер десет. Дафни призна, че никога не е влизала в резиденцията, и сподели с Беки, че всъщност и не изгаря от желание да го прави. Пърси обаче оповести, че му се ще да види какво е вътре и им завижда.
На вечерята присъстваха мнозина водещи министри от кабинета. Беки бе сложена да седне между Чърчил и изгряващата млада звезда Раб Бътлър, а Чарли се разположи между госпожа Чърчил и лейди Ултън. Беки загледа как съпругът й разговаря непринудено с министър-председателя и лорд Ултън и дори се усмихна, когато Чарли набра смелост да предложи на стареца пура, която същия следобед бе избрал специално за него в магазина на Челси Терас номер сто трийсет и девет. Едва ли някой в помещението се досещаше, че Тръмпърови са на косъм от разорението.
Когато вечерята най-после свърши, Беки благодари на министър-председателя, който на свой ред благодари на нея.
— За какво? — учуди се тя.
— За това, че сте провеждали телефонни разговори от мое име и сте взимали много добри решения — обясни той, докато ги изпращаше по дългия коридор.
— Нямах представа, че знаете — поруменя Чарли.
— То оставаше да не знам. Още на другия ден Ултън разказа на всички министри. Никога не съм ги виждал да се превиват така от смях.