Някъде по това време най-после разбрах какво всъщност означава думата „копеле“. В един от часовете четяхме на глас „Крал Джон“, така че ми се отвори случай да попитам учителя по английски господин Килтън за значението на думата, без да привличам вниманието. Едно-две от момчетата ме изгледаха и прихнаха, този път обаче никой не започна да ме сочи с пръст и да шушука — помня, когато учителят ми каза значението, си помислих, че Нийл Уотсън не е бил чак толкова далеч от истината. Но подобно обвинение не можеше да бъде отправено, разбира се, към мен, защото още в първите ми спомени мама и тате си бяха заедно. И винаги са били господин и госпожа Тръмпър.
Сигурно съм щял да забравя онази отколешна случка, ако една вечер не бях слязъл в кухнята, за да изпия чаша мляко, и чух как Джоан Мур си говори с иконома Харолд.
— На малкия Даниъл му спори в учението — отбеляза Харолд. — Явно по ум се е метнал на майка си.
— Така е, дано само не научава никога истината за баща си.
При тези думи застинах като попарен край перилата на стълбите. Отново нададох ухо.
— Едно е сигурно — продължи икономът, — госпожа Трентам никога няма да признае момчето за свой внук. Един бог знае кой ще наследи всички тия пари.
— Със сигурност не и капитан Гай — вметна Джоан. — Сто на сто ще отидат у брат му Найджъл.
После двамата започнаха да обсъждат кой ще приготви закуската, затова се промъкнах обратно горе в стаята си, но така и не успях да заспя. През следващите няколко месеца сядах честичко на стъпалата и чаках търпеливо да чуя още нещо важно, което да излезе от устата на слугите, но те така и не се върнаха на темата.
Помня само още един случай, когато съм чувал името „Трентам“. Преди доста време маркиза Уилтшир, близка приятелка на мама, дойде веднъж у нас на чай. Аз още бях в антрето, когато мама попита:
— Ходи ли на погребението на Гай?
— Да, но повечето богобоязливи енориаши в Асхърст не го уважиха — увери я маркизата. — Онези, които са го познавали добре, като че ли изпитваха облекчение, че са се отървали от него.
— А сър Реймънд дойде ли?
— Не, биеше на очи отсъствието му — прозвуча в отговор. — Госпожа Трентам разправя, че бил твърде стар за такова пътуване, което само ми напомни, че в близко бъдеще тя ще наследи цяло състояние.
Така научих още подробности, които обаче не ми говореха нищо.
Името „Трентам“ изникна още веднъж, когато чух един разговор между баща ми и подполковник Хамилтън. Двамата стояха известно време сами в кабинета и когато подполковникът си тръгна, татко му каза:
— Колкото и да предложим на госпожа Трентам, тя за нищо на света няма да ни продаде жилищните сгради.
Подполковникът закима убедено, ала единственото, което каза по въпроса, беше:
— Проклетия!
Веднъж мама и тате ги нямаше вкъщи и аз потърсих в телефонния указател името „Трентам“. Имаше само едно: майор Дж. Х. Трентам, депутат, Честър Скуеър деветнайсет. Това не ми помогна особено.
Когато през 1939 година от колежа „Тринити“ ми отпуснаха стипендия „Нютон“, с която да следвам математика, тате направо щеше да се пръсне от гордост. В края на седмицата всички се вдигнахме и отидохме с колата в университетското градче, за да видим къде ми предстои да живея, а после тръгнахме да разглеждаме колежите.
Небосклонът над мен бе съвсем ведър, ако не броим един-единствен облак, при това буреносен: нацистка Германия. В Парламента се обсъждаше мобилизацията на всички, навършили двайсет години, и аз изгарях от нетърпение да дам своя принос, в случай че Хитлер дръзне да стъпи на полска земя.
Първата ми година в Кеймбридж мина добре главно защото ми преподаваше Хорас Брадфорд, смятан заедно с жена си Виктория за един от най-ярките представители на поколение много надарени математици, които по онова време водеха занятията в университета. Мълвеше се, че като първенец на курса госпожа Брадфорд била спечелила престижната награда „Ранглър“, но не й я дали просто защото била жена. Вторият в класирането станал пръв — разказах на мама тази случка и тя направо побесня.
Госпожа Брадфорд се радваше много, че още през 1921 година мама е получила научна степен в Лондонския университет, докато Кеймбридж отказваше да признае нейната дори през 1939-а.