— Дръж гарда, момче — ехтеше в залата всеки път, когато юмруците докоснеха брадичката на противника.
Когато и Чарли и Томи се качиха през въжетата на ринга, Томи вече бе обяснил на приятеля си, че се надява да приключат бързо и смята да мине метър.
— Ей, вие двамата, боксирайте се като хората — изкрещя Трентам и Чарли започна да удря Томи по гърдите, но съвсем лекичко, за да не го заболи. — Ако продължавате да се боксирате като женки, ще се кача на ринга и ще ви нокаутирам и двамата — допълни капитанът.
— Мен ако питаш, не може да нокаутира и муха — изшушука Томи, този път обаче Трентам го чу и за ужас на треньора моментално се метна на ринга.
— Ще ти дам аз на теб да се разбереш.
Помоли треньора да му сложи боксови ръкавици.
— Ще играя по три рунда с всеки от двамата — оповести Трентам, докато треньорът волю-неволю му връзваше ръкавиците.
Всички в залата бяха притаили дъх и ги гледаха.
— Ти ще бъдеш пръв. Как се казваш? — попита капитанът и посочи Томи.
— Прескот — ухили се младежът.
— А, да, престъпникът — рече Трентам и още през първата минута прогони усмивката от лицето на Томи, който сякаш танцуваше около него, само и само да не си изпати.
Във втория рунд капитанът започна да удря крошета, които обаче не бяха достатъчно силни, за да повалят Томи — беше запазил унижението за третия рунд, когато фрасна на младежа от Поплър съкрушителен ъперкът, който той така и не забеляза. Изнесоха го от ринга и сложиха ръкавиците на Чарли.
— Твой ред е — оповести Трентам. — Как се казваш?
— Тръмпър.
— Е, Тръмпър, дай да приключваме бързо — беше единственото, което изрече капитанът, преди да се устреми към него.
През първите две минути Чарли се защитаваше добре: току се навеждаше и отскачаше при въжетата или в ъгъла, припомнил си всички умения, получени в младежкия клуб на Уайтчапъл. Дори му се струваше, че като нищо би могъл да натрие носа на капитана, ако онзи проклетник нямаше очевидното предимство на по-голямото тегло и ръст.
През третата минута младежът вече бе набрал достатъчно смелост, та за радост на сеирджиите да удари някое и друго кроше на капитана. Към края на рунда усещаше, че се е справил, общо взето, добре. Чу се свирката на рефера, Чарли метна ръкавиците и понечи да се запъти към своя ъгъл. След миг капитанът ни в клин, ни в ръкав стовари пестник отстрани по носа му. Всички в залата чуха как хрущялът изпуква, Чарли залитна към въжетата. Присъстващите мълчаха, докато капитанът развързваше ръкавиците и слизаше от ринга.
— Никога не сваляй гарда — беше единственото, което Трентам изрече.
Вечерта, след като Чарли си легна, Томи се зае да проучва състоянието на лицето му.
— Извинявай, мой човек, заради мен си изпати. Тоя е садист. Но ти не бери грижа, ако германците не му светят маслото, ще го направя аз.
Чарли само се усмихна вяло.
До събота и двамата се бяха възстановили достатъчно и се наредиха заедно с другите от ротата на дълга опашка, за да си получат от касиера полагащите им се пет шилинга. Вечерта, по време на отпуската, жалките грошове се стопиха по-бързо, отколкото опашката, Томи обаче пак получаваше повече за по-малко пари от всеки друг новобранец.
В началото на третата седмица Чарли едвам напъхваше отекли пръсти в тежките кожени ботуши, отпуснати му от войската, веднъж обаче погледна редиците ходила, които всяка сутрин красяха пода в спалното помещение, и се убеди, че всичките му другари се мъчат не по-малко от него.
— Както е тръгнало, със сигурност ще дежуриш в кухнята, мой човек — разкрещя се ефрейторът.
Чарли го стрелна с поглед, но думите бяха предназначени за мъжа на съседното легло.
— Защо, ефрейторе? — възропта Томи.
— Заради чаршафите. Я ги погледни. Да си речеш, че нощес си спал с три жени.
— Да ти призная, ефрейторе, само с две.
— Много си устат, Прескот, веднага след закуска да се явиш при нужниците.
— Вече ходих по нужда, ефрейторе.